Джазът в България расте, но липсват школи и професионална подкрепа

Джаз музиката в България нараства, но все още съществуват сериозни пропуски в образованието, липсват достатъчно школи и професионални мрежи, които да подпомагат развитието и популяризирането ѝ. Това заяви контрабасистът и композитор Васил Хаджигрудев в интервю за Българската телеграфна агенция (БТА).

Възход и предизвикателства в развитието на българския джаз

Васил Хаджигрудев отбеляза, че джазът в България се развива “тотално възходящо”, като припомни, че в началото на кариерата му ситуацията е била коренно различна. „Нямаше почти никой – голяма част от музикантите бяха в чужбина, а тук, в България, имаше една шепа хора. Нямаше толкова много места, на които да се свири, освен на големите фестивали ‘Аполония’ и в Банско, които и сега ги има, и два-три клуба в София и Пловдив“, разказа той.

Днес около сцената има значително повече музиканти, включително такива, които се завръщат от чужбина, а фестивалите и сцените също са нарастнали по брой и популярност. Въпреки това, Хаджигрудев подчертава, че основните проблеми са останали. Според него липсва достатъчно добре развита школа по джаз музика в страната. „Тук няма школа. Но вижте сега – то няма школа за много неща тук, ние говорим за джаз музика, а същото е за много други стилове качествена музика“, коментира той.

Необходимостта от професионална промоция и държавна подкрепа

Сред другите тежки пропуски в българската джаз сцена е липсата на мениджъри и промоутъри с нужните контакти, което ограничава разпространението и разпознаваемостта на качествената музика. „Целият бранш има нужда от хора с контакти с фестивали. Това е начинът. Не просто случайни хора да правят хубави неща. Добрата музика не се популяризира сама“, подчертава контрабасистът.

Той даде примери от историята, като успешното промотиране на бразилската „боса нова“ и българския ансамбъл „Мистерията на българските гласове“, които имат световен успех благодарение на целенасочена държавна културна политика. По думите му, по време на комунизма у нас са създадени национални фолклорни училища в Широка лъка и Котел, а народната музика активно е била промотирана като национален продукт. „Затова е толкова популярна в света – не само защото е хубава, а и защото е имало държавна политика, която да изнася този продукт“, допълни Хаджигрудев.

Относно съвременната роля на държавата в подкрепата на джаза, той подчертава скептицизма си: „Аз нямам никакви надежди. Нищо не залагам на държавата. Но тя може да подпомага, създавайки условия.“ Въпреки това музикантът остава оптимист и отбелязва, че въпреки трудностите, мнозина продължават да се опитват да развиват жанра „на мускули“.

Как се изгражда публиката и културата за джаз

Според Хаджигрудев джаз музиката, както и други по-сложни форми на изкуството, изисква системно възпитание и изграждане на култура около нея. „Джазът, както и всяко по-комплексно изкуство, изисква възпитание“, каза той и обясни, че за да хареса човек този тип музика, е необходимо да попадне в подходяща среда. „Да попадне в условията, в които да разбере, че това е нещо добро – някой да ти каже, че е хубаво, да чуеш от приятели, от медиите, в ефира“, обясни Хаджигрудев.

Той подчертава, че за да успее джазът да намери своето място и аудитория, е нужна по-целенасочена подкрепа, както от страна на музикантите, така и от страна на медиите, държавата и професионалните креативни мрежи.