Документалният спектакъл "96%" разказва за евреите в Солун по време на войната

Документалният спектакъл „96%“ представи съдбата на еврейската общност в Солун по време на Втората световна война. Премиерата се състоя в Градската художествена галерия във Варна по време на фестивала „Варненско лято“. Проектът е съвместна продукция на Националния театър на Северна Гърция, Театър „Шаубюне“ от Берлин и Театър „Ла Ховен“ от Мадрид, с текст и режисура на Продромос Циникорис.

Историята и значението на постановката

„96%“ съчетава в себе си документален театър и пърформанс, като използва лични разкази, исторически документи и сценично размишление, без да се превръща в лекция. Текстът припомня трагичните събития от 1943 г., когато около 96% от еврейската общност в Солун – най-голямата на Балканите – са депортирани в нацистките концетрационни лагери. Сред 50 000 живели евреи в града 48 000 загиват, а малкото оцелели се разселват, тъй като повечето не се връщат.

Солун е бил мултикултурен град с богато еврейско наследство, преминавал през различни политически периоди – от османската власт, през българската окупация, до нацистката инвазия. Националният театър на Северна Гърция е основан именно през времето на депортациите, което допълнително подчертава символиката на постановката и нейното заглавие „96%“.

Работата по спектакъла и личната мотивация на режисьора

Продромос Циникорис, роден в Германия в семейство на гръцки имигранти, започва работа по „96%“ след покана да създаде спектакъл, посветен на историята на евреите в Солун. Първоначално скептичен по отношение на темата, той вложи шест месеца в задълбочено проучване, подкрепян от научния консултант Татяна Лиани. Материалите включват книги, документи и посещения на паметници и значими места в Солун.

Циникорис открива, че голяма част от еврейското историческо наследство е забравено или умишлено премълчавано от различни управляващи структури в Гърция. Той изразява мнение, че градът е представян едностранчиво, като част от гръцката култура, докато мултикултурната му история остава в сянка. Именно това го мотивира да изследва и разкрие непознати или забравени факти пред широка публика.

Структура и изпълнение на спектакъла

Постановката изгражда повествованието чрез три паралелни линии, които разглеждат различни аспекти на личната и колективната отговорност. Една от тях е представена от актрисата Александра Хацопулу-Сайас, чиято фамилия произхожда от сефарадските евреи, заселили се в Солун след Инквизицията. Нейната лична история, подкрепена от интервю със своята баба, разказва за разселването на еврейския народ и за продължаващия антисемитизъм в гръцкото общество.

Втората линия произтича от друга актриса, която представя историческите факти и умишленото затъмнение на миналото. Третият разказ е личният на режисьора, който се връща в Солун и е изправен пред националистическата и крайно-дясна реторика в съвременна Гърция.

Внимателно балансиран между сериозността и деликатния хумор, спектакълът не натрапва назидателност, а провокира размисъл и емпатия. Циникорис подчертава, че е било много важно да се отнесе уважително към историята и загубите на семействата, без да се изкривява истината.

„Паметта е рана, която не зараства“

„96%“ не само възстановява имената и историите на изтрити от картата хора, но и повдига въпроса как обществото допуска забравата на такива трагедии. Режисьорът споделя: „Въпросът, който ме вълнуваше и който исках да изследвам, беше как е възможно хората да останат в неведение или да затворят очи, когато около тях се извършват толкова ужасяващи престъпления.“

Спектакълът е призив за съхранение на историческата памет, за признаване на всички пластове на идентичността на Солун и за преодоляване на мълчанието, което продължава да тежи върху градската и национална история.