Доцент Ангелчева: Здравният туризъм в България има три ключови направления

Здравният туризъм в България разполага с три основни направления, които притежават значителен потенциал за развитие. Това заяви доцент доктор Мариана Ангелчева от Националната спортна академия "Васил Левски" по време на второто издание на здравния симпозиум "Въздух, море и климат – здравни стратегии" в курорта Свети Влас. Тя подчерта, че тези посоки включват балнеолечение под медицински контрол, уелнес и СПА туризъм за здрави хора, както и таласотерапевтичен туризъм, базиран на ресурсите на Черноморието.

Основни видове здравен туризъм

Според определенията на Световната организация по туризъм и Българската комисия по пътуванията, здравният туризъм се дели на два основни вида – уелнес и медицински туризъм.

Уелнес туризмът обхваща дейности, целящи подобряване и балансиране на всички важни аспекти от човешкия живот: физически, емоционални, умствени, професионални и социални. Той включва здравословно хранене, движение, активен начин на живот, релаксация и неинвазивни лечебни процедури. Основната му функция е да служи за превенция и промоция на здравето и се предпочита предимно от здрави хора.

Медицинският туризъм е насочен към хора, които търсят конкретни медицински услуги – диагностика, лечение, рехабилитация или специализирана помощ. Този вид туризъм често се използва при невъзможност за достъп до определени услуги в родната здравна система поради дълги изчаквания или липса на специалисти. Медицинските процедури могат да бъдат както инвазивни, така и неинвазивни, и обикновено са целенасочено избрани от туриста.

Ресурси и предизвикателства пред здравния туризъм в България

Доцент Ангелчева посочи, че България разполага с благоприятни природни и географски ресурси, които я правят подходяща за развитие на здравен туризъм. Тя изтъкна разнообразието от минерални води, морския климат, дългогодишните традиции в балнеологията, както и сравнително достъпните цени в медицинския и туристическия сектор.

Въпреки това страната все още се възприема като нискобюджетна дестинация. Съществуват проблеми като слабо развити инфраструктура и обслужване, както и недостатъчно специализирани центрове за определени видове здравен туризъм. Особено внимание заслужава липсата на регистрирани таласотерапевтични центрове, въпреки добрите условия на Черноморието.

По отношение на регулацията тя отбеляза: „Имаме Закон за туризма, както и две наредби, които уреждат условията за класификация на балнео, спа и уелнес центровете. В момента в регистъра на Министерството на туризма са вписани 108 СПА центъра, 38 уелнес центъра и 48 медицински СПА центъра. Все още обаче няма регистриран нито един таласотерапевтичен център, въпреки благоприятните условия на Черноморието. Това трябва да бъде една от основните ни цели.“

Приоритети и възможности за развитие

Балнеолечебният туризъм в България се базира на използването на минерални води, лечебна кал, климатолечение, кинезитерапия, физиотерапия и психосоциална подкрепа – всичко това под строг медицински контрол. Този вид туризъм е особено подходящ за хора с хронични заболявания, които се нуждаят от поддържаща терапия или рехабилитация.

От своя страна, СПА и уелнес туризмът се фокусира върху релаксация, комфорт и профилактика. Той използва природни продукти като етерични масла, билки, вино, шоколад, минерална и обогатена вода, като привлича здрави хора, които желаят да възстановят енергията си и да подобрят качеството си на живот.

Таласотерапевтичният туризъм се отличава с използване на морския климат и вода, включващи лечебни и профилактични програми за възстановяване на психо-емоционалното и физическото здраве, съчетаващи природни условия с активен начин на живот. Този вид туризъм е особено подходящ за крайбрежните райони на България.

В заключение доцент Ангелчева изтъкна: „Здравният туризъм не е просто икономическа възможност, той е инвестиция в устойчиво обществено развитие и в международната репутация на България като модерна и конкурентна дестинация.“