Доц. Цветана Гогошева акцентира на нуждата от живот на Марс и Луната

Изследването на близките планети става ключово за бъдещето на живота на Земята, подчерта доц. Цветана Гогошева в интервю за БТА. Тя акцентира върху необходимостта от усъвършенстване на условията за човешко присъствие в космоса, което да позволи провеждане на експерименти за създаване на среда за живот на места като Марс и Луната.

Значението на космическите изследвания за бъдещето на човечеството

Доц. Гогошева, член на научната програма „България 1300“, обясни, че наблюдаваме пренаселеност на Земята, което налага търсене на решения извън планетата. Тя коментира колко важно е хората да могат по-дълго време да пребивават в космоса в добро здравословно състояние, тъй като в момента космонавтите слизат на Земята в по-лошо състояние от очакваното.

„Трябва да се правят експерименти за създаването на условия за живот например на Марс или на Луната“, посочи тя и обясни, че изследването на други планети е неотменно свързано с познаването на ефекта на слънчевата енергия върху атмосферата и живота.

Монументът на спътник "Интеркосмос България 1300" – символ на българските космически усилия

Доц. Гогошева сподели вълнението си от монумента на спътник „Интеркосмос България 1300“, открит в старозагорския парк „Артилерийски“. Този монумент представлява технологичен образец на спътника, на който са изпитвани уредите по команда от Института за космически изследвания в Москва.

По думите ѝ, за всяко пускане на спътник са създавани три копия на устройствата – за технологични изпитания и два летателни екземпляра, като резервните уреди гарантират бърза смяна при дефекти непосредствено преди изстрелването.

Тя отбеляза, че изстрелването на изцяло български разработен спътник е станало възможно след преминаването на обсерваторията в Стара Загора към Българската академия на науките (БАН) и възникването на програма „Интеркосмос“.

Работата на обсерваторията и българската научна апаратура

Доц. Гогошева разказа, че в Стара Загора са създадени три уреда за изучаване на високата атмосфера на Земята, с надеждата да се разбере преносът на слънчева енергия към планетата. Уредите проследяват видимата светлина, ултравиолетовата радиация и потока протони от Слънцето.

Това научно оборудване е резултат от активното участие на българската промишленост и заводи по онова време. Частици, създадени в Стара Загора, през 1984 г. дори са полетяли на среща с Халеевата комета, разказа ученият.

История и развитие на астрономическата обсерватория в Стара Загора

Доц. Цветана Гогошева, родена в Панагюрище, развива интерес към астрономията от детството си. След завършване на астрономия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, тя и съпругът ѝ проф. Митко Гогошев започват работа в Народната астрономическа обсерватория в Стара Загора.

Обсерваторията, открита на 26 февруари 1961 г., е първата извън столицата на България и се развива динамично. Проф. Митко Гогошев поема нейното ръководство през 1974 г., когато част от обсерваторията преминава към Института за космически изследвания и технологии към БАН. През 1978 г. е открит и планетариум, който работи до 1994 г. когато изгаря при пожар.

Монументът – паметник на науката и семейната традиция

С монумента на спътника в парк „Артилерийски“ се отбелязва приноса на България в космическите изследвания. Създаването на паметника стана възможно след решение на Общинския съвет в Стара Загора и одобрение на експертен съвет по устройство на територията. Идейният проект е дело на двете внучки на проф. Митко Гогошев и доц. Цветана Гогошева – архитектите Пламена и Цветелина Гогошеви.

Този проект подчертава както историческата, така и семенната връзка с важните достижения на българската наука в областта на космическите изследвания и технологиите.