Д-р Мариела Василева: Ракът на гърдата е лечим при ранна диагностика
Специалистът призовава за повече профилактика, безплатни изследвания и национална скринингова програма за рака на гърдата

Ракът на гърдата е лечим, ако бъде диагностициран навреме, подчерта д-р Мариела Василева, хирург и председател на Българското дружество за борба с рака на гърдата, в интервю за БТА. Тя апелира към жените да не се страхуват от профилактичните прегледи и да използват възможностите за безплатно изследване, предоставяни от здравната каса.
Безплатни прегледи за рак на гърдата и ролята на профилактиката
Едно от събитията на Българското дружество за борба с рака на гърдата, съвместно със сдружението на жените мотористи, беше провеждането на безплатни прегледи по време на „Troyan Run fest“ в Троян. Целта на кампанията не е да прегледа всички, а да повиши информираността и да подтикне жените да обръщат внимание на своето здраве, обясни д-р Василева.
Тя посочи, че всяка здравноосигурена жена на възраст между 30 и 50 години има право на безплатна ехография на гърдите, а тези от 45 до 75 години могат на всеки две години да ползват безплатна мамография. „Искаме просто да припомним на хората за тези възможности“, добави специалистката.
Въпреки големия интерес към безплатните прегледи, по думите ѝ на тях рядко се откриват нови случаи. Според нея причината е страхът от лоши новини, който възпира много жени да отидат своевременно на лекар.
Клиничен и образен преглед – ключови за ранно диагностициране
Д-р Василева обясни, че ранното откриване на образувания в гърдата, когато те са под 2 сантиметра, е много важно, тъй като по-големите трудно се откриват сами. Затова прегледът трябва да включва и образно изследване, като за жени под 45 години това е ехография, а за по-възрастните – мамография.
По време на перименопаузата и менопаузата гърдите претърпяват мастна преустройка, което променя тяхната структура и налага използване на по-чувствителни изследвания. В България обаче липсва национална скринингова програма, която да гарантира редовни и качествени проверки. Специалистът подчерта липсата на опитни рентгенолози и съвременна апаратура в повечето болници.
Рискови фактори и значението на наследствеността
Сред основните рискови фактори за рак на гърдата са наднорменото тегло, тютюнопушенето и употребата на алкохол. В допълнение, д-р Василева посочи два специфични фактора:
- Плътна жлезна тъкан в гърдите, при която мамографията трябва да бъде съпроводена от 3D томосинтез или ядрено-магнитен резонанс, тъй като стандартните мамографии не са достатъчни.
- Наследствен риск, който се определя по-скоро от ранната възраст на заболяване на майката (под 50 години), отколкото от по-късното й диагностициране.
При наличие на мутации в гените BRCA1 и BRCA2 превенцията може да включва профилактична мастектомия – хирургично премахване на гърдите.
Образование, подкрепа и липса на надеждна статистика
Д-р Василева акцентира на необходимостта от по-добро обучение на медицинските специалисти и повишаване на информираността на пациентите относно рака на гърдата. Тя спомена, че достъпът до психологическа помощ за засегнатите в България е много ограничен. За да подпомогне пациентите, Българското дружество разработва онлайн приложение с контакти на психолози и възможности за оценка на депресията.
Специалистът отбеляза големи пропуски в националната статистика, след като Националният раков регистър беше затворен преди две години. По данни, които все още са непълни, всяка година около 3500 до 4000 българки губят живота си вследствие на болестта. „Няма актуална, достоверна информация, която да подпомогне здравните политики“, коментира д-р Василева, посочвайки разминавания в данните от различни източници до 40 процента.
Тя също подчерта, че раковите случаи у нас са по-малко отколкото в Западна Европа, но тенденциите сочат нарастване поради влияние на индустриализацията, начина на хранене и лошите навици. В същото време населението на България намалява, което до известна степен балансира общия брой случаи.
Специалистът призова за създаване на действаща национална скринингова програма и подобряване на възможностите за диагностика с качествени медицински апарати и подготвени кадри.