Безплатни изследвания за бъбречни заболявания ще се проведат в Оряхово

На 21 юни в Оряхово ще се проведат безплатни изследвания за профилактика и ранна диагностика на бъбречни заболявания, съобщи председателят на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания и приятели Христина Николова. Инициативата има за цел да осигури достъп до специализирана грижа и да повиши осведомеността за хроничните бъбречни заболявания сред жителите на отдалечени райони.

Инициатива с национален обхват за ранна диагностика на бъбречни заболявания

Прегледите ще бъдат извършвани от екип, включващ лекар, медицинска сестра и експерти от асоциацията, в сградата на Община Оряхово. За участие е необходимо предварително записване. Тази кампания е част от проект „Ранно откриване, осведоменост и грижа за бъбречни заболявания в отдалечени райони“, който се реализира през тази година благодарение на дарение. Оряхово е отправната точка на инициативата, като впоследствие подобни изследвания ще бъдат проведени в още пет населени места в Северна България и пет в Южна България.

Целта на проекта е да предостави възможност на хора от малки и отдалечени населени места да се срещнат с нефролози и да научат повече за хроничните бъбречни заболявания, известни като „тиха пандемия“. Според статистиката от световен мащаб близо 850 милиона души живеят с хронично бъбречно заболяване, което представлява над 10% от световното население. В ранните стадии на заболяването почти 96,6% от пациентите не са диагностицирани, а в по-напредналата трета фаза приблизително 82% от болните остават необнаружени. Само около 10% от засегнатите са наясно със състоянието си.

Значението на ранната диагностика и профилактиката

„Проблемът с бъбречните заболявания е, че те протичат без ясно изразени симптоми“, обясни Христина Николова. „Появява се лека умора, която хората обикновено отдават на начина си на живот и не свързват с бъбречно заболяване. Когато обаче се появят оток, високо кръвно налягане, болестта вече е напреднала. Това налага максимална информираност и разговори за бъбречното здраве, тъй като то често се подценява.“

Според нея бъбречните заболявания водят до тежка инвалидизация и влияят върху функционирането на всички органи и системи. Очаква се до 2040 година хроничното бъбречно заболяване да бъде петата водеща причина за смърт след сърдечно-съдовите заболявания. Основни рискови фактори са захарният диабет и артериалната хипертония, а затлъстяването допълнително увеличава риска.

Профилактиката включва стандартни препоръки като редовно физическо движение и адекватен прием на вода – около 30 мл на килограм телесна маса, като през лятото количеството трябва да бъде по-голямо. Николова предупреди за вредата от протеинови добавки, използвани често във фитнес салоните, тъй като те могат да увредят бъбречната функция при прекомерна употреба. По думите ѝ, традициите в българския бит са включвали консумация на месо веднъж седмично, което вероятно е има предпазен ефект.

Методи за диагностика и настоящо състояние на профилактиката в България

За установяване на бъбречното здраве се използват две основни изследвания:

• Кръвно изследване за креатинин, по чиято основа се изчислява бъбречната филтрация – скоростта на пречистване на кръвта от бъбреците;
• Изследване на урина, което определя количеството белтък, пропуснат от бъбрека – при здрава функция белтъкът не се пропуска и се задържа в организма.

По препоръка тези изследвания трябва да се провеждат поне веднъж годишно, но в момента здрави лица между 18 и 65 години се изследват за креатинин само веднъж на пет години, което според Николова е прекалено дълъг интервал. Изследването за албуминурия пък не е включено в задължителните профилактични прегледи и това показва пренебрегване на бъбречната профилактика.

„Ние предлагаме тези изследвания да се извършват ежегодно, за да има по-ранна диагностика,“ подчерта Христина Николова. Тя изрази надежда, че след приключване на настоящия проект и Дружеството на нефролозите ще продължи инициативата за подобряване на бъбречната профилактика в страната.