Археолози разкриха средновековен манастирски комплекс, свързан с цар Иван Александър
Открити са уникални архитектурни детайли и вероятен гроб на светец в църква от 14 век край село Самоводене
Великотърновски археолози разкриха значими нови данни за средновековния манастирски комплекс до село Самоводене, свързан с цар Иван Александър. Проучванията, стартирали миналата година, разкриват архитектурни и културни пластове на църква от 14 век в местността Шушманец, близо до манастира „Св. Троица“.
Новите разкрития и архитектурни особености на църквата
Църквата, дълга 10 метра и широка 6 метра, е построена с личното участие и ктиторството на цар Иван Александър, както посочват историческите извори. Тя е със сложна, засводена конструкция и няма купол, но е била богато декорирана отвътре и отвън. Според проф. Хитко Вачев, архитектурното решение и декоративният стил я свързват с най-блестящите паметници на Второто българско царство, включително с църквите в Търново и Несебър.
Интересен елемент от разкритията са фрагментите от многоцветен витраж, намерени източно от олтарната част. Тези витражи са изключително редки за средновековните български църкви и са създали ефект на цветна светлина върху пода на храма.
Декорацията на външните стени включва псевдоконструктивни ниши с керамо-пластична украса, съставляваща три реда декоративни фризове над арките. Много от елементите напомнят византийски образци, открити в Солун, което говори за майсторството на архитекта и високия стандарт на строителството.
Исторически контекст и значение на манастирския комплекс
Проучванията разкриват, че църквата е била част от по-голям манастирски комплекс с предверие, типично за такива религиозни обекти. Там е открит и частично запазен вход, което потвърждава сложната структура на храма. Археолозите предполагат, че в манастира се намира гробът на светеца Роман Търновски, игумен на обителта след свети Теодосий Търновски, който според писанията е бил почетно погребан от монасите.
Вследствие на откритията е установено, че манастирският комплекс е датиран след 1360 г., свързан с Втория църковен събор, ръководен от цар Иван Александър. Свети Теодосий е живял в района около 1360-1363 г., преди да замине за Константинопол. След това ролята на игумен поема свети Роман.
Предполага се, че патрон на църквата е свети Никола – информация подкрепена както от литературни източници през 19 и 20 век, така и от исторически данни за подстригването на свети Теодосий в манастира „Свети Никола“ във Видинско. За ориентацията на църквата свидетелства геодезично заснемане, според което нейното разположение е съобразено с датата за празнуване на свети Никола през май.
Социализация и бъдещи планове
През тази година е осъществена социализация на манастирския комплекс, като обектът е включен в туристически маршрути. Поставени са информационни табели, маркирани са пътеки и изготвени брошури, а предстоят два туристически похода до църквата.
Финансирането за археологическите проучвания е в размер на 100 000 лева и е отпуснато с постановление на Министерски съвет. Въпреки това, проф. Вачев отбелязва, че има обвинения от страна на Великотърновската митрополия за ощетена законност при разкопките. След инспекция на Министерството на културата тези твърдения не са потвърдени, но критиките продължават.
Комплексът вече има временен статус на паметник на културата с национално значение. Археолозите предупреждават, че следващите години са решаващи – или ще се продължи с разкриването на духовното средище, или обектът може да се загуби завинаги.
Директорът на Регионалния исторически музей д-р Иван Църов подчерта, че мотовете на митрополитски имот са на значително разстояние от разкопките – най-близкият е на 182,60 метра. Откриването на гроб на български светец би било историческо събитие, което би подпомогнало развитието на поклонническия туризъм в региона.
Значимост на откритията за културното наследство на България
Новите археологически резултати допринасят значимо за разбирането на религиозния и културен живот през Второто българско царство. Средновековният манастирски комплекс край Самоводене е част от Търновската Света гора, която през онези времена е била изпълнена с църкви и манастири.
Откритията за архитектурното майсторство, керамичната декорация и възможното местонахождение на гроб на светец подчертават значението на обекта не само като историческо, но и като духовно средище. Това съчетание обуславя потенциала за неговото бъдещо съхранение и популяризация сред широката публика и вярващи.
