Александър Ангелов: Книгите са ключови в класните стаи, не учебниците

Александър Ангелов, управител на Центъра за творческо обучение, изрази в интервю за БТА мнение, че в класната стая място трябва да имат книгите, а не учебниците. Според него тази теза е особено актуална през последните години с развитието на дигиталните ресурси и появата на изкуствения интелект.

Ролята на книгите и учебниците в съвременното образование

Ангелов подчерта, че учебниците би следвало да служат главно за допълнително усвояване на материал, но не и да бъдат основен акцент в класната стая. Той акцентира, че с появата на Уикипедия и технологичните нововъведения, включително изкуствения интелект, ролята на учебниците е изместена.

„Книгите обаче имат сериозно място в класните стаи, а на децата е задължително да се чете от ранна възраст“, коментира експертът и добави, че статистиката отчита значително по-богат речников запас у децата от средната класа, които слушат повече реч до шестгодишна възраст.

Според Ангелов именно слушането на говорния език е основополагащо за формирането на зрелия човек.

Образователните програми и ролята на учителите

По отношение на съдържанието в учебните програми Ангелов посочва, че споровете около избора на автори и произведения дълго време са задържали развитието на системата, но според него това вече трябва да е решено. Той обясни, че учебните планове, публикувани на сайта на Министерството на образованието и науката, са смислени и ясно дефинират епохите и стиловете, които се изучават. Пример за изключение е предметът „Информационни технологии“, чието съдържание е остаряло.

Ангелов подчертава, че избирателната свобода по отношение на конкретните автори би трябвало да бъде предоставена на учителя и класа.

Предизвикателства и възможности за промяна в образованието

Управителят на Центъра за творческо обучение коментира, че образователната система е консервативна и мащабна, но вече има сравнително добри примери за взаимодействие между учителите на различни нива. Според него директорите на училища и детски градини играят ключова роля, тъй като именно чрез тях се внедряват дигиталните технологии и се задава тенденцията към новаторство в учебния процес.

„Ръководството е първият и задължителен личен пример“, обясни Ангелов и добави, че голяма част от директорите са наясно как трябва да изглежда една модерна образователна организация. Законодателството не ограничава необходимите промени, но липсва стабилна държавна политика, планирана за период по-дълъг от няколко месеца, подчерта експертът.

Той очаква през следващите 3-4 години най-напредничавите решения и практики в образованието да се появят в средно големите населени места с между 10 000 и 100 000 жители. По думите му големите градове като София, Варна и Пловдив страдат от претовареност и ограничено пространство, което препятства мобилността и избора на учебни заведения. В най-малките населени места от друга страна също липсва пространство, докато в средните по размер градове има по-добри възможности за въвеждане на иновации.

Отношенията между родители и образователни институции

Промяната на връзката между родителите и детските градини и училищата Ангелов смята за важен компонент от реформата. Той предлага родителите да бъдат по-включени в образователния процес, което би помогнало за по-добро разбиране и сътрудничество.

„Образователните организации трябва да се отворят повече към родителите и да им покажат как реално изглеждат нещата от професионална гледна точка“, заяви експертът. По думите му само говорене в публичното пространство и социалните мрежи не е достатъчно – необходим е професионален подход.

Като добър пример Ангелов посочва практиката детските градини да канят родители на открити занятия, където да наблюдават заниманията на децата и да оценят труда на педагозите.

Училищата пък трябва да преодолеят враждебността към родителите и да ги интегрират в общи дейности. Според експерта по този начин ще се избегне ситуация, в която възрастни отказват да участват в образователния процес на децата си, а после се оплакват от резултатите.