80 години от създаването на радювенското дружество "Прогрес" в Канада
Радювенското селско спомагателно дружество "Прогрес" подкрепя емигрантите и родното село от 1945 г., съхранявайки богат архивен материал
Навършват се 80 години от създаването на Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“ в канадския град Торолд, припомни Павлина Петрова, началник на Държавен архив – Ловеч. Организацията е основана през 1945 г. със задача да подпомага живота и развитието на родното село Радювене посредством събиране на дарения и членски внос от българските емигранти в Канада.
История на българската миграция в Канада и основаване на дружеството
Миграцията на българи към Канада започва в началото на XX век, като преобладаващата част от емигрантите идват от области, останали извън границите на България. Много от тях търсят по-добри условия на живот и работа, заселвайки се главно в градове на провинция Онтарио, включително Торонто и Торолд. Според преброяването от 1941 г. в Канада живеят над 3 200 души, деклариращи българска идентичност, като 2 555 от тях са в Онтарио.
В този мултинационален контекст българите създават множество културни и благотворителни организации. Сред тях е и Радювенското селско спомагателно дружество „Прогрес“, учредено на 6 юни 1945 г. в дома на Недялко Недев в Торолд от 103 емигранти от ловешкото село Радювене, според архивни документи съхранявани в Ловеч.
При основаването председател на дружеството е избран Илия Петков, а секретарят е Недялко Недев. Контролната комисия включва Данчо Недев, Вълко Христов и Минчо Петров. Учредителите определят месечен членски внос от 1 долар за мъжете и 50 цента за жените, както и традицията на ежегодни пикници с лотария за набиране на средства в полза на организацията.
Дейност и структура на дружеството „Прогрес“
Членството е отворено за всички радювенци в Канада, независимо от местоживеенето им, с ограничение възрастта на новоприетите да не надвишава 60 години. На тази възраст членовете се обявяват за „почетни“ и са освободени от членски внос. В края на 1945 г. броят на платените членове е 35, който впоследствие почти се удвоява.
Дружеството разработва собствен устав, вдъхновен от този на други български организации в Канада, и приема името „Прогрес“. Печата на дружеството има елипсовидна форма с надпис на английски „Raduvenian benefit association PROGRESS Toronto, Ont., Canada“. За опериране с парични средства е открита банкова сметка в Канадската търговска банка в Торонто, като разпределянето и контрола са регламентирани стриктно.
Основни събития в календара на организацията са ежегодните събрания и патронният празник на 30 септември. Благотворителните пикници се провеждат на локации като Ниагарския водопад и Сент-Катаринс, като в програмата им присъстват музика, народни танци и традиционно агнешко печено. Приходите от тези събития и даренията се използват за подпомагане на село Радювене и за подкрепа на членовете на дружеството.
Принос и затихване на дейността на организацията
Първата благотворителна помощ за родното село е осъществена през 1946 г. – година, белязана от продължителен глад, когато са изпратени 450 долара. В следващите години със събраните средства са построени паметник на загиналите партизани, закупен е киноапарат, както и часовник с камбана за читалището.
Въпреки положителната дейност, в организацията възникват разногласия. На годишното събрание през 1952 г. председателят Илия Петков отказва да предостави отчет и документи, което води до неговото и на още трима членове изключване. Това събитие подронва доверието и води до намаляване на членовете и постепенно замиране на дейността.
Последното общо събрание на дружеството е на 21 ноември 1955 г., на което е решено прекратяване на дейността. Финалният благотворителен жест е изпращането на 500 долара за изграждане на кула за часовника в село Радювене.
Архив и значение на дружеството
Архивът на „Прогрес“ е запазен и през 1980 г. предаден на кметството в село Стояново (днешното Радювене). През 1988 г. документите постъпват в Държавен архив – Ловеч, където са регистрирани и съхранявани като ценен исторически източник. Сред материалите са протоколи от събрания, кореспонденция с банки и местни институции, списъци с членове, печатът на дружеството и групова снимка от пикника през 1945 г.
По думите на началника на архива Павлина Петрова, фондът проследява времето от 1945 до 1982 г. и предоставя уникален поглед върху живота, солидарността и културния живот на българската емиграция в Канада.
