Васил Василев и журналистиката в БТА през 70-те години

Журналистиката в България през социалистическия период е била задача с голяма отговорност, особено що се отнася до начина, по който се е отразявала властта. Професията изисквала да се използват строго регламентирани и еднотипни фрази, а текстовете често били направени така, че да са нечетивни. Изключение правела дирекцията „Информация за чужбина“ на Българската телеграфна агенция (БТА), където през 70-те години младият Васил Василев започва своята журналистическа кариера и веднага усеща разликата в подхода към информацията.

Началото на пътя в журналистиката

Васил Василев, завършил икономика, първоначално се отказва от специалността си, след като вижда как работят колегите му във външнотърговските обединения. След това научава за свободно място в БТА и кандидатства при тогавашния директор Лозан Стрелков, който го приема. От самото начало Василев възприема работата в агенцията като дългосрочна кариера и остава благодарен за професионалното обучение и подкрепата на колеги като Лозан Стрелков, Алфред Криспин и Жоро Добрентов.

Особено силно влияние върху младия журналист оказва главният редактор на дирекция „Информация за чужбина“ – Алфред Криспин. Според Василев той е изключителен ерудит и ментор, който се грижи за развитието на младите колеги и им помага да усвоят журналистическите умения, като им дава възможности да развиват таланта си.

Нестандартен подход и професионална атмосфера

Работната среда в БТА се отличава от обичайния „калъп“ на официалната информация, наложен в други медии по това време. Василев се научава да търси и да представя новината по начин, който я прави интересна и четивна. Той разказва, че стилът на писане за чужбина бил далеч по-разчупен и гъвкав, което позволявало да се изведе новината на преден план, за разлика от скучните и задължителни форми на официалния език.

Днес според него БТА продължава да е независим източник на обективна информация, въпреки че понякога тя претърпява трансформации при препредаването ѝ през други медии.

Ключови моменти и международен опит

Важен момент в кариерата на Василев е земетресението във Вранча през 1977 г., когато той е дежурен и успява да събере първите сведения за събитието в подземията на „Драган Цанков“, където се намират записващите уреди на Българската академия на науките. Новината бързо се разпространява в БТА, а в това време там е и директорът Лозан Стрелков със семейството си.

Година по-късно Василев става първият кореспондент на БТА в чужбина, изпратен в Бейрут, Ливан. Той е и първият, който отива в чужбина без да е женен, което предизвиква куриози и предразсъдъци в екипа. Също така одобрението му за кореспондент е поставено под въпрос заради произхода му от заможно семейство, чието имущество било национализирано след идването на комунизма. След проучване става ясно, че семейството е подпомагало както комунистически, така и земеделски лидери.

Работата в Бейрут е от голямо значение за БТА. Василев е първият чуждестранен журналист, който успява да интервюира арабските студенти, държали американското посолство в Техеран като заложници по време на президентството на Джими Картър. Той наследява поста от Димитър Масларов, семеен приятел и опитен журналист, който го въвежда в спецификите на региона. Отговаря не само за Ливан, но и за държавите от Арабския полуостров и части от Африка.