Патрик Хемингуей, син на Ърнест Хемингуей, почина на 97 години
Последният жив наследник на писателя остави богат принос към литературното наследство и съхрани паметта за баща си
Патрик Хемингуей, последният жив син на известния американски писател Ърнест Хемингуей, почина на 97-годишна възраст в дома си в Боузман, Монтана, САЩ, съобщиха от агенция Асошиейтед прес. Той беше вторият от тримата синове на писателя и един от последните представители на семейство Хемингуей, който успя да изживее дълъг и пълноценен живот, съчетавайки любов към изкуството и интелектуални занимания.
Заветът на един по-различен Хемингуей
Внукът на Патрик, Патрик Хемингуей Адам, описва дядо си като необикновена личност, „една по-голяма от живота фигура, реликва от отминало време“. Той допълва, че Патрик е бил „мечтател с ума на учен“, владеещ няколко езика и способен да решава сложни математически задачи за удоволствие, но със сърце отдадено на изкуството.
За разлика от много членове на семейството Хемингуей, белязани от ментални заболявания, болести и трагични самоубийства, Патрик е живял дълго и пълноценно. Като управител на литературното наследство на баща си той е одобрявал нови издания на класически произведения като „Сбогом на оръжията“ и „Безкраен празник“. Тези издания включват негови допълнителни коментари, които допринасят за по-задълбочено разбиране на творчеството на Ърнест Хемингуей.
Наследство и противоречия
Един от най-значимите и амбициозни проекти на Патрик е редакцията на незавършената художествена интерпретация „Истината на развиделяване“, базирана на преживяванията на баща му по време на пътуванията му в Африка през средата на 1950-те години. Оригиналният текст от около 800 страници е съкратен от Патрик наполовина, предизвиквайки значителен фурор сред почитателите на Хемингуей.
Публикацията на „Истината на развиделяване“ обаче срещна критики и разочарование от страна на ценителите на автора. Някои дори обвиняват Патрик в злоупотреба с фамилното име, поставяйки под въпрос неговата редакторска интерпретация и правото му да представя тази част от литературното наследство.
Живот между лов и литературно наследство
Вдъхновен от богатата трофейна колекция на баща си, Патрик Хемингуей след завършване на образованието си заминава за Танзания. Там той работи като сафари гид и се отдава на ловни занимания, които са били част от семейната страст. В началото на 1970-те години той се връща в Съединените щати и се съсредоточава върху популяризирането на творчеството на своя баща.
Патрик Хемингуей е бил фигура, която успява да съхрани и развие паметта за емблематичния писател, като същевременно градеше собствена идентичност, различна от трагичните съдби на членовете на фамилията. Неговият живот и работа остават важен мост между миналото и настоящето в литературния свят на Хемингуей.
