Митрополит Киприан подчертава значението на 24 май и духовното наследство
По повод Деня на българската просвета митрополитът припомни делото на светите братя Кирил и Методий и призова за съхранение на националната идентичност
Старозагорският митрополит Киприан отбеляза значението на Деня на българската просвета, култура и славянската писменост като празник, изпълнен с вяра, дръзновение и поклон пред делото на светите братя Кирил и Методий. Той акцентира на историческата приемственост и духовното наследство, което този ден олицетворява.
Историческа и духовна стойност на 24 май
В словото си по повод празника митрополит Киприан посочи, че 24 май е „ден благословен и изтъкан от сърцата на светите братя Кирил и Методий, изнамерили не само първата славянска азбука, но и съградили с Божията помощ устоите на славянската книжнина и духовна култура“. Той подчерта, че именно тази азбука и духовното наследство на светите братя са в основата на културното и книжовно развитие на българския народ и цялото славянско пространство.
„Предците ни в своята духовна мъдрост оценяват бдителността на съдбоносното им дело и ги прегръщат. В поетиката на българската душа то пуща корени, за да израснем като народ на духа“, каза още владиката, като подчерта, че съхранението на българската азбука в тежки исторически времена е позволило на България и други народи да се докоснат до светлината на славянската култура.
Наследството на книжовниците и духовните водачи
В словото си митрополит Киприан припомни труда и посвещението на велики български книжовници, сред които свети Климент Охридски, свети Наум, Йоан Екзарх, свети патриарх Евтимий Търновски и свети Паисий Хилендарски. „Трудовете и безсънните нощи на хилядите ни книжовници раждат проглеждането на търсещите знанието“, каза духовникът и подчерта, че чрез техните писания се създава мост към сърцата и умовете на поколения българи.
Той изтъкна символиката на кирилицата – „перата, носени от уморените им пръсти, раждат поредния пергамент с кирилица и той със словото поема да проправя пътя към очи и сърца“. Това наследство, според владиката, не само оцелява през вековете, но и е живо доказателство за устоите, които свързват миналото, настоящето и бъдещето на българската духовност.
Значението на духовната приемственост днес
Митрополит Киприан заяви, че кирилицата и духовното наследство на светите братя продължават да бъдат устойчиви пред предизвикателствата на времето. „Пъртината не се страхува от вихрушките на бездуховността и ледения дъх на преходния и на величавия“, подчерта той, като добави, че това наследство е вече повече от 11 века и ние, събрани на този ден, сме живото му свидетелство.
„Тази пъртина проправя в сърцата ни вярата и обичта към род и родина. Тя представлява нашето Аз, Буки и Веди“, каза владиката и призова всички да насочват стъпките си към нея като акт на признателност към предците и като начин да се съхрани българската идентичност в съвременния свят с неговото духовно и културно многообразие.
Призив към съхранение на националната идентичност
Старозагорският митрополит Киприан завърши словото си с призив „да не забравяме корените си и да ценим делото на светите равноапостолни братя, на светите седмочисленици и всички техни последователи“. Той подчерта, че Денят на българската просвета, култура и славянската писменост е повече от национален празник – той е духовен ориентир, който свързва миналото с настоящето и бъдещето на българския народ.
