"Между любовта и литературата" разкрива интимни писма на Илия Волен

Книгата „Между любовта и литературата“ представя интимната и драматична любовна история на писателя Илия Волен и неговата съпруга Цонка Христова чрез личните писма, които той ѝ е изпращал. Това разказа пред БТА проф. Румяна Дамянова от Института за литература, която е критик и автор на книгата „Илия Волен. Литературни анкети“ (1980). Съставител на новото издание е техният син Христо Стаменов.

Любовта през погледа на писмата

Писмата, запазени от Цонка Христова, съдържат откровена изповед на писателя и силното му чувство към нея, облечени в изящни думи. Според проф. Дамянова те разкриват тежка, но и романтична връзка между двамата, която е текла на фона на общество, което е било много сдържано към подобни отношения. Цонка Христова е била омъжена за директора на училището, където е преподавала, когато се среща с Илия Волен. Тя го познава като млад поет, дошъл да чете стихове, и двамата постепенно се увличат един по друг, преди да се оженят през януари 1942 година.

Любопитен детайл е начинът, по който писателят е пращал писмата - те са били поставяни във втори плик, адресиран до поета Атанас Далчев, който бил близък приятел на Волен. Далчев тайно предавал кореспонденцията на Цонка, знаейки смисъла ѝ – този метод създава усещане за конспирация и защита на тяхната любов от външния свят, обяснява проф. Дамянова.

Освен това писмата съдържали скрити послания, съставени от подчертавани букви и думи от книги и самите послания. Волен ги е писал по начин, позволяващ на Цонка да чете кореспонденцията дори пред нейното семейство – обръщайки се към нея с „госпожице“ или „госпожо“ и добавяйки различни лични и литературни детайли. Според професорката това е пример как влюбените винаги намират начини за общуване, дори в затруднени условия.

За любовта между родителите – разказ на сина

Христо Стаменов, синът на Илия Волен и Цонка Христова, сподели, че дълго време писмата са били пазени у тях, но той не е смеел да ги прочете. Когато най-сетне го направил, разбрал, че те напомнят по форма и съдържание на роман, изпълнен с история и интриги. Те също така разкриват ежедневния живот и мислите на писателите от 30-те и 40-те години, които са били част от тесен приятелски кръг около баща му.

„Сметнах, че тези писма трябва да бъдат публикувани, тъй като представляват своеобразно свидетелство за историята и времето, в което е живял Илия Волен, въпреки че не са били предназначени за широка аудитория“, допълва Стаменов.

Спомени за литературния и културен живот в България

Писмата не са само израз на любовта, но и разказват за делниците и приятелствата в българския литературен свят. В едно от писмата Волен описва работата си като библиотекар в Народния театър и споделя моменти с поета Николай Лилиев, с когото са и съседи. Един от цитатите в писмото гласи: „Илийчо, виж този залез, няма да го видиш утре“, което илюстрира колко различни са били дните.

Илия Волен е бил близък с множество известни личности от средите на литературата и изкуството. Сред тях са Константин Константинов и сестра му Донка Константинова, писателят Георги Караславов, както и поетът Атанас Далчев и неговото семейство.

Проф. Дамянова споделя, че почти всяка втора вечер в София се събирали в дома на Радой Ралин заедно с други интелектуалци като изкуствоведа Димитър Аврамов и семейство Кунчеви, като Атанас Далчев разказвал запомнящи се истории от 30-те години, които слушателите едва ли смеели да прекъснат.

„Илия Волен – литературни анкети“ и последното интервю на Далчев

Проф. Дамянова разказва и за сближаването си с Илия Волен в процеса на създаване на книгата „Илия Волен – литературни анкети“. В началото писателят отказвал да даде интервю, но след няколкомесечни покани и телефонни обаждания от август до декември се съгласил, след като проф. Дамянова му признала, че може да изгуби работата си, ако не успее да проведе разговора.

Тя уточнява, че по време на срещите, на които присъствала и съпругата на писателя, той открито и подробно разказвал за любовната история с Цонка. Разговорите продължили около четири часа, като Волен бил емоционален и понякога се хващал за главата, разказа още професорът.

По повод творчеството на Волен, Атанас Далчев коментира в последното си интервю преди смъртта си: „Илия Волен е много дълбок писател. След Йордан Йовков и Елин Пелин, той е един от най-значителните ни белетристи – като стилист, майстор на фразата и особено като психолог. Той е изключително даровит, проницателен творец.“

Любов и литература – между тайни и откровения

„Между любовта и литературата“ не само съхранява личните чувства на двама души, но и ни пренася в един изпълнен с предизвикателства и тайни свят на българската интелигенция от миналия век. Тази кореспонденция показва различните лица на любовта – както нежна и романтична, така и драматична и сложна, подплатена с литературен заряд и социална конспирация.

Писмата и разказите в книгата са напомняне, че емоциите и изкуството често вървят ръка за ръка, а личните истории имат силата да разкриват богатството на културното наследство и човешките преживявания.