Мартина Ганчева се утвърди като кореспондент на БТА в Букурещ

Журналистката Мартина Ганчева постигна едновременно две свои големи мечти, като се превърна в един от топ кореспондентите на Българската телеграфна агенция (БТА) с местоназначение Букурещ. Тя избра да работи в сферата на журналистиката, която я привлича още от началото на кариерата ѝ, разделяйки я със стари житейски планове и разгръщайки страст към професията, която по-късно усъвършенства в столицата на Румъния. Според Ганчева, именно работата в страна, към която изпитва любов, е съществена част от успеха и постоянството в журналистическия занаят.

От началото на пътя до кореспондент в чужбина

Първият професионален опит на Мартина започва с първата ѝ задача като стажантка в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР), където постепенно се запалва „химията“ с журналистиката. В последствие тя натрупва богат опит с безброй анкети, новинарски емисии и сутрешни блокове, което я утвърждава сред водещите журналисти в БТА. Споделя, че финансовото възнаграждение никога не е било основен приоритет, защото варира според типа медия, а истинската мотивация идва от самата работа и удовлетворението от нея.

„Поне при мен никога не е било водещо финансовото измерение, защото то варира според типа медия – обществена, частна, радио, телевизия и т.н. Просто много ми харесва това, което правя, това ме мотивира да продължавам напред и да понасям предизвикателствата и промените. Така взех решение да замина и за Румъния, въпреки че означаваше да заживея в друга страна“, споделя журналистката в подкаста „БТА Паралели“.

Живият пулс на Румъния

Работата в Букурещ й дава възможност да наблюдава отблизо обществените процеси в северната ни съседка и да разбере спецификите на двустранните отношения и различия. Ганчева подчертава, че й е неприятно да слуша клишетата, произнасяни от двете страни на река Дунав, тъй като в действителност страните имат както сходства, така и значими различия в народопсихологията си.

„Това, което най-силно ме впечатлява, следейки толкова много избори в Румъния, е енергията на хората и тяхното силно гражданско общество“, разказва тя, припомняйки изборната нощ на 25 май, когато въпреки протести, гражданите импулсивно се събират да подкрепят победителя Никушор Дан. Журналистката отбелязва синергията, която обединява протестиращите и липсата на агресия при множеството демонстрации през годините.

За разлика от България, където протестите са по-силно концентрирани в социалните мрежи, в Румъния хората излизат на улицата, за да защитят своите искания, което за нея е източник на уважение към гражданското участие и журналистическата работа.

Значими срещи и изживявания

Покрай работата си в Румъния, Мартина съумява да осъществи интервю с Траян Бъсеску, бивш и действащ тогава, президент на страната. След няколко опита и контакти по неформален път, тя успява да получи покана и прекрачва прага на президентството в Букурещ. Интервюто се отличава с откровеност и непосредственост от страна на Бъсеску, който за първи път открито заявява, че „нас не ни е страх от Русия“ и споделя политически новини, които стават център на внимание както в Румъния, така и у нас.

Мартина отбелязва и хумористичните прилики между двата народа по отношение на бюрократичните комуникации, където телефонният разговор се оказва по-ефективен от имейлите.

Освен интервюто с Бъсеску, журналистката се заема и с превода на автобиографията на Клаус Йоханис – настоящ президент на Румъния, която акцентира върху успешната му кариера като кмет на Сибиу. За реализирането на проекта Мартина сътрудничи с българско издателство и известния писател Захари Карабашлиев.

Трудностите на професията и първите стъпки

Началото не винаги е било лесно – в ранните си дни на стажантка в радиото Мартина е трябвало да носи тежък магнетофон на лента, който привличал погледите и обърквал хората по улиците. Много години по-късно, когато пандемията от КОВИД-19 достигна България, тя се справя с един от най-трудните си ефири като водещ на „Събуди се“ по Нова телевизия, когато информацията била оскъдна и всичко се случвало на живо в течение на няколко часа под непрекъснато напрежение.

„Няма да забравя как влязох в ефир онзи ден буквално с един бланк, на който имаше две изречения, тъй като колко знаехме тогава за вируса – две изречения. Това беше може би един от най-трудните ефири за мен, защото нямах информация, нито сценарий. Всичко ставаше в крачка“, спомня си Мартина.

Журналистиката като призвание

Днес Мартина Ганчева продължава да следва любовта си към журналистиката и Румъния, като черпи мотивация от възможността да е част от динамичния социално-политически живот в региона. Тя отдава уважение към силното гражданско общество и сплотеността на румънците, намирайки дълбок смисъл и удовлетворение в професията си, която успя да превърне в свое призвание.