Доц. Георги Лозанов за културата, морала и влиянието на медиите

Доц. Георги Лозанов е публичен защитник на нормалността в обществото, като вярва, че пътят към нея преминава през културата и морала. Според него културният човек се различава по това, че не е само материално мотивиран, а действа и по идеални съображения. Той смята, че истинската култура е свързана с вътрешна потребност да се върши добро, без да се очакват материални облаги в замяна.

Културата като основа на обществения ред

В разговор пред подкаста "БТА Паралели" доц. Лозанов обяснява, че културата е решаваща за формирането на една зряла и морална общност. Той напомня за идеала на предците ни след Освобождението, които са имали усещането, че ролята на човека в обществото е по-важна от личното благополучие.

Медийният анализатор дори допуска, че културата и политиката могат да бъдат тясно свързани, а истинската политика, в неговия смисъл, е само културната политика, защото тя се развива без насилие и диктатура. Според Лозанов демокрацията не е просто народно управление, а труден проект на образовани и морални елити.

Той изпълнява ролята на главен редактор на изданието за култура "ЛИК" на Българската телеграфна агенция и вярва, че културата може да подпомогне политиката, като човешката образованост и култура създават по-добро общество от това, което биха направили необразовани и агресивни хора.

От интелектуалците до съвременните предизвикателства

Доц. Лозанов има предвид и по-стари времена, когато политиката в България се водеше от интелектуалци през 90-те години на миналия век. Този период се характеризира с надеждата, че знанието ще помогне на обществото да премине към демокрация. Той нарича тези политици „безхлебници“ поради техните прекалени илюзии, които впоследствие са залязли.

Самият критик е бил част от тази среда, като започва работа във вестник „Култура“ през 1989 г., когато изданието се е наричало „Народна култура“. Според него това е било една от най-активните публични платформи за свободна мисъл и сблъсък на мнения, въпреки че основната тема е била култура.

Промяната настъпва, когато първият главен редактор Стефан Продев напуска и застава начело на вестник „Дума“. На мястото му идва Копринка Червенкова, която събира около себе си млади хуманитарни интелектуалци, променили начина на говорене за света. Въпреки ентусиазма, Лозанов признава, че старата съветска система е останала действителност под повърхността.

Социалните мрежи и ролята на медиите

Критичен е към социалните мрежи, които нарича „много опасна публична територия“, тъй като хората ги приемат като медии, но те не осигуряват редакционна отговорност. Той обяснява, че медията трябва не само да разпространява същото съдържание на масова аудитория, но и това съдържание да се създава при спазване на правила и стандарти. Затова препоръчва към поднесената в социалните мрежи информация всеки да подхожда с критично мислене и да не вярва безусловно.

Обратно на социалните мрежи, според Лозанов ролята на критическа публичност могат да изпълняват само медиите и журналистите. Те имат отговорност да разделят фактите от мненията и да правят редакционен подбор на информацията. Той подчертава, че този процес е немислим за социалните мрежи, където липсват ценностни стандарти и редакционна дисциплина.

Професионалният път и философският поглед

Лозанов споделя, че след като завършва философия, той избира медиите, за да избяга от идеологизираната и ограничена по негови думи комунистическа философия. Започва работа в списание „Българско фото“, където създава отдел за теория и критика на фотографията. Той вижда паралели между философията и фотографията, като и двете сфери позволяват мисълта да се занимава с широк спектър от теми.