Димитър Абрашев споделя ключовите уроци от 20 години в журналистиката
От ученическия ентусиазъм до етичните предизвикателства в медийната среда и доверието към съда
Димитър Абрашев навлиза в журналистиката през 1996/97 година с типичния ученически бунтарски ентусиазъм, който споделя с трима свои съученици. Заедно създават рубрика в ефира на регионално радио, която бързо привлича вниманието на младата аудитория и става един от първите знаци на новата свобода на словото в България. Това първо стъпване в професията поставя основите на неговата успешна кариера.
Началото и първите уроци в журналистиката
В интервю за подкаста „БТА Паралели“ Абрашев разказва за своето медийно „залитане“ още като ученик: „Запалихме се, но и разбирахме с всеки изминал ден каква сила имат медиите и как ние някак си, без да искаме, формирахме модели на поведение сред съучениците си чрез трибуната, от която говорихме каквото си искаме.“ Въпреки че рубриката съдържала и много шеги, никога не е имало негативни последици.
Днес той е заместник-ръководител на екип „Репортери“ в Българската телеграфна агенция, където работи вече двадесет години. Споделя, че ранната му практика с лек и забавен подход му е помогнала да усети тънката граница на журналистическата обективност. „Има граници, които не могат да бъдат прекрачвани, когато наричаш себе си журналист и си длъжен да казваш истината такава, каквато е. Понякога това значи да оставиш своите пристрастия и симпатии настрана, защото иначе лъжеш аудиторията,“ обяснява Абрашев.
Реалностите на професията и етичните предизвикателства
Журналистиката не се изчерпва с динамиката и тръпката на отразяването на събития, а изисква дълбока подготовка и непрекъсната проверка на фактите. „Фактите в журналистиката са свещени,“ подчертава той. С годините темите и задачите стават по-сериозни – политически, икономически и обществени, а работата изисква огромна отговорност и обективност.
По време на разговора Абрашев акцентира върху отношенията между журналистите и политиците, изтъквайки: „Не трябва да има някаква обвързаност или твърде голяма близост с политиците, защото това може да превърне журналиста в зависим и да му попречи да бъде критичен, когато това е необходимо.“ Тази препоръка отразява основите на журналистическата етика, които са важни за всяка медия и професионалист.
Трудностите пред журналистиката днес
Абрашев описва и тревожната тенденция на отпадане на интереса към новините заради „море от гадни новини“, което демотивира аудиторията. Той пита защо се получава това и обяснява, че преобладаващата тежест на негативните събития в ежедневието оформя дневния ред на медиите, като понякога по-ценните теми остават на заден план поради ограниченото време и налични ресурси.
По думите му, „даже с неограничени хора никога не можеш да обхванеш всичко. Трябва да се лишиш от нещо и по правилата на журналистиката се преминава над темите с по-малка обществена значимост.“ Тази обществена значимост днес е свързана най-вече с конкретни проблеми като инфраструктурата и поскъпването на основни продукти.
Като дългогодишен репортер в съдебно-криминалния ресор, Абрашев споделя трудностите при превода на сложния юридически език към разбираем за обществото език. „Ако магистратите не участват и се крият зад тогите си, обществото никога няма да разбере как функционира съдебната система,“ посочва той. Въпреки някои промени, доверието в правосъдието остава крехко.
„Говорете само истината“ – ключов съвет за младите журналисти
Димитър Абрашев обобщава, че най-важното правило, което предава на студентите и младите медийни специалисти, е да говорят само истината. Той подчертава: „В България все още има достатъчно журналисти, които проверяват фактите.“ Този принцип продължава да бъде етичен стълб в работата на всички, които желаят да упражняват професията с отговорност и достоверност.
