"Челюсти" отбелязва 50 години като киношедьовър и култова класика
Филмът на Стивън Спилбърг промени киноиндустрията и създаде образа на акулата като символ на страха
На 20 юни се отбелязват 50 години от премиерата на филма „Челюсти“ – един от най-великите американски трилъри в историята на киното. Историята за голямата бяла акула, която тероризира летовниците на източното крайбрежие на САЩ, получава три награди „Оскар“, но не успява да спечели най-престижната статуетка за филм на годината, която отива при творбата на Милош Форман „Полет над кукувиче гнездо“.
Революция в киноиндустрията и трудности при снимките
„Челюсти“ се превръща в най-касовия филм в света и държи първото място до излизането на „Междузвездни войни“ през 1977 г. Филмът променя кинознанието, като поставя началото на традицията големи студиа да пускат в началото на лятото свои високобюджетни филми, вместо да запазват големите проекти за края на годината.
Младият режисьор Стивън Спилбърг, който по това време е под 30 години, среща сериозни предизвикателства по време на снимките. Продукцията стартира през май 1974 г. на остров Мартас Винярд, близо до Атлантическото крайбрежие на САЩ, след закупуването на правата върху книгата на Питър Бенчли. Актьорът Ричард Драйфус по-късно разказва, че филмът започва да се снима без сценарий, актьори и дори без акула.
Техническият екип подготвя три макета на акули с реален размер, всеки дълъг 7,6 метра и тежащ стотици килограми. Макетите се управляват с пневматични системи, но създават огромни затруднения. Те често се повреждат или попадат на морското дъно, което забавя снимките с повече от 100 дни и увеличава бюджета от планираните 4 милиона долара на 9 милиона.
Влиянието на ограниченията върху творчески решения
Поради проблемите с макетите Спилбърг е бил принуден да измисля нестандартни решения, сред които използване на бъчви за индикиране на местоположението на акулата или показване само на гръбната ѝ перка. Тези техники допринасят за психологическото напрежение във филма и превръщат страховете на зрителите в почти осезаеми. Композиторът Джон Уилямс създава музикален мотив, базиран на две ламентиращи ноти – ми и фа, които символизират неумолимото приближаване на акула и печелят „Оскар“ и „Златен глобус“.
Сред актьорите се изострят конфликти, особено между Ричард Драйфус и Робърт Шоу, изиграл ловеца на акули Куинт. Шоу има проблеми с алкохола, което допълнително усложнява атмосферата на снимачната площадка. Неговият син Иън Шоу създава през 2021 г. театрална постановка за напрежението от тези събития под името „The Shark Is Broken“.
Морското въздействие и обществената реакция
Премиерата през юни 1975 г. бързо възвръща вложените средства и филмът натрупва глобални приходи от 478 милиона долара. В САЩ успява да предизвика масова паника сред плажуващите, много от които отказват да влизат във водата, а ловът на акули се засилва значително, водейки почти до изчезване на някои видове. Въпреки че случаите на атаки на акули са изключително редки, страховете остават дълго в общественото съзнание.
Кадрите с истинска акула са заснети от семейство Тейлър, подводни фотографи, край Южна Австралия. Те по-късно се ангажират с усилия за намаляване на щетите, нанесени от филма на представите за акулите и природата им. Валери Тейлър обяснява пред „Ню Йорк Таймс“, че хората погрешно свързват акули с опасност за живота, като забравят, че само няколко вида нападат човек по погрешка, бъркайки го с естествената си плячка.
Памет за едно кино събитие
„Челюсти“ остава в колективната памет като филм, който не само е променил лентата на историята в киното, но и формира нагласите към морските хищници за десетилетия. Трудностите при снимките, музикалната атмосфера и стряскащото усещане за опасност са създали истинска култова класика, съхранявана до днес.
