Анжел Анжелов: от журналистика в БТА до дипломатически мисии на Балканите

Ангел Ангелов, опитен дипломат и познавач на Балканите с мандати в две балкански страни, започва професионалния си път като журналист в Българската телеграфна агенция (БТА). Неговата кариера стартира веднага след университета и казармата, благодарение на случайна среща в БТА, която го отвежда в Балканската редакция, където остава и до днес оцени значението на журналистиката и ролята на агенцията в съвременния медиен пейзаж.

Началото на кариерата: от семейни корени до случайна среща

Завършил сърбохърватска филология, Ангел Ангелов определя пристигането си в Балканската редакция на БТА като резултат от случайност. В разговор за подкаста „БТА Паралели“ той споделя, че всичко започва с кратък разговор с тогавашния директор на агенцията Милен Вълков, който му предлага място в редакцията „Балканите“. „Дойдох и останах“, казва Ангелов.

Семейната среда също оказва голямо влияние върху избора му – в рода му има видни историци, юристи, преподаватели, както и журналисти. Дядо му е бил главен редактор на вестник преди 9 септември 1944 г., а баща му, Александър Ангелов, е журналист и преподавател по журналистика. Освен това баба му работи в Справочната редакция на БТА, а семейни приятели са били изтъкнати журналисти от агенцията като Арфред Криспин и Димитри Иванов. „За БТА се говореше вкъщи“, признава Ангелов.

Работа в Балканската редакция – запечатване на важни моменти

Ангелов започва в Балканската редакция в напрегнат период – в началото на въздушните удари над Югославия през 1999 г. На 24 март той и колежката му Виктория Меламед, дежурни на следобедната смяна, проследяват първите новини за затваряне на въздушното пространство над Адриатическо море. „Стана ясно, че самолетите са излетели от Авиано, след което всичко се развиваше като снежно кълбо“, разказва дипломатът. Тогава информацията се предаваше не чрез интернет, а чрез специален сървър във Виена – телефонен кабел, свързан с лаптоп в Белград, осигурява бърза комуникация с централата в София.

Колеги и ръководители често са оценявали неговите новинарски разкрития, както от България, така и като специален пратеник. Един от най-запомнящите се моменти е, когато като дипломат в Белград първи съобщава за покушението срещу премиера Зоран Джинджич, преди световните агенции да потвърдят новината. Ангелов разказва: „БТА може би беше първата агенция в света, която съобщи, че най-вероятно покушението е било успешно.“

Журналистиката и дипломацията – свързани пътища

Макар БТА да се оказа твърде тясна за амбициите му, любовта към Балканите остава силна – „Балканската редакция се замени с Балканската дирекция във Външното министерство“. Ангелов цени безпристрастния аналитичен подход, който е получил в журналистиката, и го прилага като дипломат, особено в моменти на криза, като трагедиите с българчета при р. Лим и удавянето на българи в Охридското езеро. „Журналистическият опит ми помогна бързо да се ориентирам и да информирам държавното ръководство“, отбелязва той.

Днешната журналистика и значението на БТА

За журналистиката днес Ангелов е критичен: „Не бих казал, че се качва нивото“. Той посочва няколко причини – социалните мрежи и появата на множество медии са разклатили традиционната медийна система. За жалост, по думите му, вече няма достатъчно „тежки“ медии с опитни и подготвени журналисти. Вместо това хората могат да избират информационни източници, разпространяващи фалшиви новини, за които възприемат, че са най-добри.

В този контекст ролята на Българската телеграфна агенция е крайно важна. Ангел Ангелов подчертава, че БТА осигурява достоверни и проверени новини, което я прави необходим стълб в съвременната медийна среда.

Повече отговори на въпроси за журналистиката, Балканите и дипломатическата кариера на Ангел Ангелов може да се чуят в подкаста на БТА „Паралели“.