Забраняват необосновано повишаване на цени в България до края на 2026 г.

Търговците в България няма да могат да повишават цените на стоки и услуги без обективно икономическо основание до края на 2026 година, гласи нов законопроект за изменение и допълнение на Закона за въвеждане на еврото. Законопроектът, внесен от Министерски съвет, предвижда санкции под формата на имуществени глоби при неспазване на това изискване.

Правила за двойно обозначаване и контрол върху цените

Периодът на двойно обозначаване на цените – в левове и евро – ще започне на 8 август тази година и ще продължи до 31 декември 2026 г. В рамките на този период търговците са задължени да не повишават цените необосновано, като до момента изискването беше валидно само за периода на двойно обращение – един месец, от началото до края на януари 2026 г. В мотивите към законопроекта се посочва, че наличната уредба е недостатъчна, защото забраната важи само за ограниченото време на двойно обращение, а не за целия период на двойно обозначаване.

Определение на обективните икономически фактори и санкции

Законопроектът разширява дефиницията за „обективни икономически фактори“, които оправдават повишаване на цените. Те включват фактори, свързани с производството, продажбата и пласирането на стоките и услугите, върху които търговецът няма контрол. Сред тях са:

• поскъпване на суровини и материали;
• увеличение на цените на електрическа енергия и природен газ (след приспадане на държавни компенсации);
• повишение на горивата;
• нарастване на минималната работна заплата;
• увеличение на данъчно-осигурителната тежест;
• форсмажорни обстоятелства и други.

Юридическите лица и едноличните търговци, които допуснат спекулативно повишаване на цените, могат да бъдат глобени с имуществена санкция в размер на 0,5% от оборота им за предходната финансова година. При повторно нарушение глобата може да достигне 1% от оборота. Ако няма оборот за предходната година, се прилага процент от оборота към момента на установяване на нарушението за период до 12 месеца назад.

Допълнителни изисквания и мерки за контрол

Търговци с оборот над 10 млн. лв., които търгуват на дребно с хранителни и нехранителни стоки, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия и лекарствени продукти, ще трябва всяка седмица да публикуват достъпна в машинночетим формат информация за крайните продажни цени на стоките от голямата потребителска кошница на интернет страниците си. Неспазването на този ангажимент ще се санкционира с глоби от 10 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение - от 20 000 до 200 000 лв.

Промените разширяват също така правомощията на Комисията за защита на потребителите и Националната агенция за приходите, които ще могат да изискват информация за ценообразуването и цените по реда на проверките. За нев изпълнение на тези изисквания се предвиждат глоби от 5 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 200 000 лв.

Също така се въвеждат стандарти за обозначаване на цените в магазините – всички те трябва да са с един размер, вид и цвят. Изключенията включват цени, посочени на етикети от електронни везни, автомати за самообслужване и върху персонализирани превозни документи.

Възможност за временни мерки и регулиране на цените на лекарства и таксиметрови услуги

Законопроектът позволява на Министерски съвет да въвежда временни мерки за противодействие при прекомерно поскъпване на стоки и услуги. По предложение на здравното министерство и Националния съвет по цени и реимбурсиране ще могат да се определят и специални мерки срещу голямо повишаване на цените на лекарства и лекарствени продукти, които не се реимбурсират от здравната каса.

Освен това, периодът на двойно обозначаване на цените за таксиметровите услуги ще започне да тече от 31 октомври тази година.