ССИ изрази резерви към проекта за държавен бюджет с дефицит под 3% от БВП

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) изрази сериозни резерви относно изпълнението на проекта за държавен бюджет за 2026 година, който предвижда дефицит под 3 процента от Брутния вътрешен продукт (БВП). Според становище на ССИ, с което разполага БТА, разходната част на бюджета е завишена, а приходната – твърде оптимистична според анализа на макроикономистите.

От 2020 година публичните финанси у нас са подчинени на нова парадигма, посочват от ССИ. Вместо политика, ориентирана към балансирани бюджети, акцентът е поставен върху ограничението за дефицит не по-голям от 3 процента от БВП. В последните години, според организацията, финансовата рамка се изгражда, като първо се фиксират желаните разходи и едва след това се търсят източници за тяхното финансиране.

Контекст и критики към бюджетната политика

В становището се подчертава, че благоразумната фискална политика следва да цели балансиран бюджет или дори излишък, който да осигури фискално пространство за справяне с икономически кризи и отрицателни шокове. От ССИ предупреждават, че в проектобюджета за 2026 г. растежът на разходите ще надхвърли значително този на приходите, ако не се предприемат ефективни мерки за овладяване на дефицита.

Макроикономистите в ССИ посочват, че предложените дискретионни мерки за финансова стабилизация са съсредоточени предимно върху приходната част, сходно с подхода от 2025 година. Тези мерки включват повишаване на данъчни и осигурителни ставки, увеличаване на административно определените прагове, събиране на 100-процентов дивидент от държавни предприятия, както и действия срещу неформалната икономика.

Правни и структурни несъответствия

ССИ отправят критики и относно съответствието на проектобюджета с изискванията на Закона за публичните финанси (ЗПФ). Според тях липсват корективни мерки и значими структурни реформи въпреки значителното отклонение от средносрочната бюджетна цел. По отношение на сектор „Държавно управление“ анализаторите от организацията изтъкват, че проектобюджетът не спазва изискването за поддържане на нулево или положително салдо. Те оспорват допускането, че повишените дефицити са еднократен фактор, свързан с инвестиции във военно оборудване, и обръщат внимание на непрекъснатото увеличаване на военните разходи, които целят достигането им до 5 процента от БВП, както и на постоянното покачване на заплатите в държавния сектор.

Липсват ясно определени стъпки и срокове за връщане към балансиран бюджет в този сектор, което според ССИ също нарушава законовите изисквания. Допълнително, според тях новият проектобюджет не съобразява правилото, според което годишният ръст на разходите не трябва да надхвърля референтния растеж на потенциалния БВП – тоест прилага се оценка само за средносрочен период, а не и за отделните години.

Оценка на макроикономическата рамка и рискове

По данни на ССИ, прогнозата за БВП през 2025 година изглежда реалистична, като се очаква тя да достигне около 220,8 млрд. лева (приблизително 112,9 млрд. евро). Планираният БВП за 2026 година от 235 млрд. лева (около 120,2 млрд. евро) също е постижим, но организацията изразява загриженост относно прогнозните темпове на растеж както на БВП, така и на отделните му разходни елементи. От ССИ намират данните, предоставени от Министерството на финансите, за основание да предполагат, че се очаква силен „изтласкващ“ ефект върху частните инвестиции.

В допълнение макроикономистите на ССИ изразяват недоверие към заложената прогноза за инфлация, особено на фона на насочената политика за повишаване на заплатите и пенсиите, както и предстоящото въвеждане на еврото като официална валута в страната.

Структура на икономическия растеж и социално-икономически аспекти

В своето становище ССИ изтъкват и критика към текущата структура на икономическия растеж. Организацията споделя мнението на синдикатите, че растежът се движи главно от потреблението и сферата на услугите, докато промишлеността намалява. Такъв модел буди опасения за устойчивостта на икономическото развитие в дългосрочен план.