Руската централна банка понижи лихвите до 17% за трети месец

Руската централна банка (РЦБ) понижи основния лихвен процент за трети пореден месец, като го намали с един процентен пункт до 17% в отговор на нарастващите опасения за забавяне на икономическия растеж и натиска от страна на бизнеса за по-ниски лихви по кредитите, предаде Франс прес.

В изявление на РЦБ се посочва, че икономиката на страната продължава да се връща към балансиран растеж, като ръстът на заемите се е ускорил в последните месеци. Въпреки това инфлационните очаквания остават високи, което поддържа необходимостта от внимателна парична политика.

Икономически контекст и предизвикателства пред страната

Русия демонстрира признаци на икономическо забавяне след две години на силен растеж, подкрепен основно от нарастването на военните разходи, породено от инвазията в Украйна през февруари 2022 г. Рязкото увеличение на тези разходи помогна на Москва да избегне крах, за който предупреждаваха критиците предвид западните санкции.

Въпреки това, покачването на военните и други държавни разходи доведе до значителен натиск върху инфлацията, която според официални данни все още надвишава 8%, тоест е два пъти по-висока от правителствената цел. За ограничаване на инфлацията РЦБ беше повишила лихвите до 21% през октомври миналата година.

Освен инфлацията, икономиката е изправена пред други сериозни изпитания. Разходите на правителството се увеличиха с над 75% след началото на конфликта, което предизвика опасения за устойчивостта на финансовата система. Растежът на икономиката е забавен до 1,1% през второто тримесечие на годината, спрямо 4% през 2024 г.

Натискът върху бизнес средата и финансите

Крупни компании отдавна призовават за намаляване на лихвените ставки, които според тях ограничават икономическата активност и инвестициите. На фона на мобилизацията за украинския фронт и бягството на хиляди хора от страната, недостигът на работна ръка също затруднява икономиката.

Финансовото състояние на страната е допълнително усложнено от ниските цени на петрола, ключов източник на приходи за Москва. През първите осем месеца правителството регистрира дефицит от около 50 милиарда долара, което представлява 2% от БВП и е три пъти повече от същия период през 2024 г. Досега частично обезпечаване на този дефицит идваше от резервния фонд, създаден от приходите от въглеводороди, чиято стойност обаче е спаднала наполовина – от над 100 млрд. долара преди конфликта до 48 млрд. долара в момента.

Международното противопоставяне също влияе на приходите от енергия, като Киев и Вашингтон полагат усилия за намаляване на износа на руски петрол и газ, като последно американският президент Доналд Тръмп засили митата върху индийския внос заради покупки на руски петрол, като заплаши с подобни мерки и Китай.

Перспективи за икономиката и паричната политика

Управителката на РЦБ Елвира Набиулина заяви на пресконференция, че икономиката ще продължи да расте през 2026 г., макар и със значително забавяне, след период на „прегряване“. Тя посочи, че високите инфлационни очаквания и стабилните цени на повечето продуктови категории не позволяват намаляване на лихвените проценти без последващо ускоряване на инфлацията.

Набиулина прогнозира стабилизация в цените на горивата и увеличение на търсенето на автомобили и жилища, без да очаква нови скокове в цените на жилищата вследствие на поевтиняването на ипотечните кредити вследствие на по-ниските лихви.

За да се увеличи достъпът на бизнеса до кредити, според нея е необходимо да се поддържа ниска инфлация и да се намалят лихвите постепенно – процес, който ще отнеме време. Отбелязано бе също, че кредитната активност на дребно е нараснала през август.