Ръст на корпоративните фалити в Япония поставя малките фирми под напрежение

През първата половина на 2025 година броят на корпоративните фалити в Япония достигна 4990, което е най-високото ниво за последните 11 години. Според последното проучване на консултантската компания „Токио Шоко рисърч“ (Tokyo Shoko Research), увеличаването на фалитите се дължи най-вече на затрудненията, свързани с недостига на работна ръка, нарастващите цени на материалите и повишаването на лихвените проценти, което тежи най-силно на малките и средни предприятия.

Ръст на големи фалити и напрежение върху малките фирми

Фирмите с дългове над 10 милиона йени (около 68 000 щатски долара) през първата половина на 2025 г. са се увеличили с 1,2% спрямо същия период на 2024 г. Това е четвърти пореден ръст на броя на фалитите, като достигнатото равнище не е било регистрирано от 2014 г. насам, посочват данните на изследването.

Особено уязвими остават малките компании с под 10 служители, които формират 89,8% от всички фалити. Тези фирми изпитват сериозни проблеми с намирането и задържането на квалифицирана работна ръка. Продължаващият недостиг на персонал оказва натиск върху заплатите, което допълнително затруднява адаптацията на предприятията.

Допълнителни фактори за фалитите

Освен проблемите с работната сила, компаниите са натоварени от прекратяването на специалните данъчни облекчения, въведени след пандемията от COVID-19. Те са подсилени от общото влошаване на икономическата среда, която води до увеличение на заявленията за несъстоятелност.

През първите шест месеца на 2025 г., 172 фирми са посочили като основна причина за фалита затрудненията с наемането и задържането на персонал, докато година по-рано подобни искания е имало при 146 компании.

Въпреки растящия брой на фалити обаче, общият размер на фирмените банкови задължения е намалял с 4,3% до 690,2 милиарда йени в същия период.

Последствия и перспективи

Проучването на „Токио Шоко рисърч“ подчертава необходимостта от търсене на ефективни решения за овладяване на кризата с работната ръка и за намаляване на натиска върху малкия и среден бизнес. Продължаващите икономически предизвикателства изискват адаптиране както в политиките за заетост, така и в общото корпоративно управление в страната.