Проф. Мартин Вечев представи ролята на ИИ в модерните медии на 20-ата среща на БТА

Изкуственият интелект (ИИ) ще става все по-важен в модерните медии, като няма да замести напълно човешкия фактор, заяви проф. Мартин Вечев, основател и научен директор на института INSAIT към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той представи гледната си точка на 20-ата Световна среща на българските медии, организирана от Българската телеграфна агенция (БТА).

ИИ променя медийната среда

Проф. Вечев подчерта, че навлизането на изкуствения интелект в медиите е необратим процес, който вече трансформира начина на създаване, разпространение и потребление на съдържанието.

„Изкуственият интелект е най-бързо развиващата се технология в човешката история и привлича трилиони долари инвестиции. България вече участва активно в тази революция чрез INSAIT – първия институт от световна класа в Югоизточна Европа и един от водещите в Европа“, посочи проф. Вечев.

По време на представянето си той демонстрира BgGPT – първия български езиков модел и неговото приложение в медийната индустрия. Технологията може да генерира автоматизирани новини, да модерира потребителски коментари, да анализира данни и да създава визуални материали и виртуални водещи.

„ИИ се използва за персонализация на съдържание, проверка на факти, както и за разпознаване на лица и гласове в телевизионни предавания“, допълни проф. Вечев.

Етични въпроси и човешки контрол

Професорът отбеляза, че с растежа на изкуствения интелект настъпват и сериозни етически предизвикателства. Според него е важно науката и индустрията да работят върху внимателно регулиране и етично прилагане на ИИ в медиите, за да се осигури отговорна и сигурна употреба на технологиите.

„Винаги ще има нужда от хора с критично мислене, които да управляват изкуствения интелект, да интерпретират резултатите и да следят за евентуални грешки, както очевидни, така и по-деликатни“, подчерта проф. Вечев.

Подобна теза изрази и Антон Александров, изследовател в INSAIT и водещ разработчик на BgGPT. Той обясни, че докато ИИ може да достигне нивата на най-добрите математици, журналисти и писатели благодарение на знанията, които е усвоил от човека, той не може да ги надмине и остава отговорността на човека да се развива и да управлява този процес.

Текущи възможности и рискове при ИИ

Александров уточни, че ИИ вече не се ограничава само до текстова информация. Технологиите позволяват на изкуствения интелект да вижда и чува, да създава видео и реалистични изображения, дори да управлява цели профили в социалните мрежи. Тези дигитални инфлуенсъри не съществуват в реалния свят, а техните текстове и видеа са продукт на алгоритми.

„Тези образи и личности се разпознават с по-задълбочен анализ, но няма да могат да надминат настоящите човешки способности“, посочи Александров.

Той изрази и опасения относно сигурността на данните, като специално спомена опасността от използване на Deepfake технологии за създаване на фалшиви лица и гласове, които могат да измамят публиката.

Що се отнася до чатбота BgGPT, Александров поясни, че първото, което потребителите очакват, е той да разполага с лична информация за тях. Все пак той няма достъп до такава информация, освен ако става дума за известни личности, което може да разочарова някои потребители.

Перспективи на изкуствения интелект в медиите

Във време, когато технологиите се развиват експоненциално, ИИ играе все по-голяма роля в модерните медии. България, чрез института INSAIT, заема значимо място в тази сфера и развива иновативни решения като BgGPT, които подпомагат както създаването, така и модерирането на съдържание.

В същото време остава важното човешко участие – както в оценката на информацията, така и в етическото оценяване и регулация на новите технологии, за да се гарантира балансирано и отговорно приложение на изкуствения интелект в медиите.