Проблемите на азиатските работници в Хърватия и предизвикателствата пред интеграцията

Работниците от далечни азиатски страни в Хърватия срещат сериозни трудности при интеграцията си в обществото, показва проучване, представено на конференцията „Миграция, пазар на труда и интеграция: Хърватия утре“. Недостатъчното владеене на хърватски език и липсата на мотивация за научаването му, заедно с случаи на дискриминация от местното население, се нареждат сред основните пречки пред тях, съобщава хърватската агенция ХИНА.

Проблеми при интеграцията на чуждестранни работници

Проучването, осъществено от Института за изследване на миграцията и Хърватската асоциация на работодателите (HUP), е проведено през декември и януари сред 400 чуждестранни работници, от които 83% са мъже. Почти 90% от участниците са под 40 години и идват предимно от Филипините, Непал и Индия. По-голямата част от тях са женени и без деца, а главната причина за тяхното пристигане в Хърватия са икономическите условия.

„Те идват тук, за да печелят пари поради трудните условия в родните им страни и 90% от тях изпращат пари обратно на семействата си“, обясни Ива Тадич от Института за изследване на миграцията.

Въпреки че голяма част от чуждестранните работници заявяват, че имат средно или висше образование, само 8% говорят свободно хърватски език, а 70% се учат на езика директно по време на работа. Повечето от тях са наети в секторите транспорт, особено услуги за доставка, и хотелиерство, като 78% работят на пълен работен ден.

Жизнени условия и обществено възприятие

Резултатите показват, че повече от половината от анкетираните планират да доведат със себе си семействата си. Въпреки това 66% съобщават за високи нива на стрес, свързани с чувството за дискриминация или отхвърляне от страна на местното население. Проблеми с психичното здраве има 7% от тях.

Интересен е фактът, че 87% от чуждестранните работници вярват, че имат право на същото качество на живот като хърватските граждани, но оценка на собствения си живот в Хърватия по скала от 1 до 10 дават средно 4,2. Това говори за съществуващи трудности и усещане за неравнопоставеност.

Значението на чуждестранната работна сила за икономиката

Садмир Хошич, вицепрезидент на Асоциацията на малките и средни предприятия HUP, подчерта важността на чуждестранните работници за икономическия растеж на страната. Той отбеляза, че докато преди правно и езиково близките мигранти от съседни страни са съставлявали основната работна сила, днес предизвикателствата са по-големи заради езиковите и административни бариери.

„Определено трябва да работим върху интегрирането на чуждестранните работници в нашето общество, но това ще остане голямо предизвикателство за дълго време“, заяви Хошич и добави, че от девет чуждестранни работници в неговата компания само един активно учи хърватски език.

Демографски и социални промени в Хърватия

Марина Перич Касел, директор на Института за изследване на миграцията, отбеляза, че Хърватия преминава от традиционно емигрантска към имигрантска страна. Според нея навлизането на работници от далечни азиатски страни променя демографския и социалния облик на страната. Някои хърватски емигранти се връщат обратно, а всички тези процеси изискват проактивна миграционна политика.

«Миграцията не е само физическото преместване, но и социален процес», обобщи Перич Касел, като подчерта необходимостта от по-добра интеграция и приемане на чуждестранните работници в обществото.

Предизвикателствата и пътищата за по-добра интеграция

• Основни пречки: език, дискриминация, административни бариери
• Повечето работници са млади, с добро образование, търсещи икономически възможности
• Високи нива на стрес и психични проблеми, свързани с интеграцията
• Икономическата роля на чуждестранните работници е ключова за растежа на Хърватия
• Необходимост от проактивна политика за миграция и интеграция