Половината ученици в професионалните гимназии получават квалификации без пазарно търсене

Почти половината ученици в професионалните гимназии в България получават квалификации, за които няма пазарно търсене, показва проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ), предоставено на Българската телеграфна агенция (БТА). Анализът представя Индекса на съответствието между професионалното образование и икономическата структура за 2025 г., който измерва доколко образованието отговаря на нуждите на пазара на труда.

Индекс на съответствието между образование и пазар

Индексът се базира на съпоставяне на планирания прием на ученици в професионални гимназии по специалности с реалното разпределение на работещите с придобита професионална квалификация в различни икономически сектори. Той се изразява в числова скала от 0 до 100, като по-високите стойности показват по-добро съвпадение. За 2025 г. индексът достига 52,8 точки за страната, което означава, че при около половината от възпитаниците на професионални гимназии няма достатъчно пазарно търсене за техните квалификации.

Наблюдава се лек спад в индекса през последните години. Това се дължи основно на увеличения прием в специалности, свързани с ИКТ сектора, който има по-високи изисквания за съответствие с пазара. Въпреки това, експертите от ИПИ посочват, че тази трансформация може да бъде положителна в дългосрочен план.

Регионални различия и проблеми в специализациите

В проучването се откриват значителни регионални различия. Областите Добрич, Ямбол и Силистра водят по съответствие с нуждите на местната икономика, като индексът им е съответно 64,9, 62,0 и 60,2 точки. Тези резултати се дължат на съобразяване с изискванията в селското стопанство и туризма.

От другата страна са Кюстендил (32,9 т.), Видин (33,7 т.) и Кърджали (34,5 т.), където има прекомерен прием в специалности, които не пасват на структурата на местната икономика и затрудняват реализацията на кадрите. София постига по-висок резултат от 56,8 точки, благодарение на съответствието в ИКТ сферата, транспорта и частично в преработващата промишленост.

Проучването също така подчертава, че много специалности, например в селското стопанство, са вече остарели и претрупани с ученици, без да има нужда на пазара на труда. Също така, някои направления с ниски разходи за обучение като хотелиерството и ресторантьорството също приютяват голям брой ученици, чийто пазарен потенциал е ограничен.

Препоръки за подобряване на системата

Експертите от Института за пазарна икономика оценяват, че системата на професионалното образование в България често цели пълнене на паралелки, вместо създаване на кадри, необходими за бизнеса. За подобряване на съответствието те предлагат няколко ключови реформи:

• Развитие на по-общо отраслово образование с акцент върху езикови, математически и технологични умения, вместо прекалена специализация;
• Разширяване на дуалното обучение, където учениците се обучават чрез практика още в училище, за по-добра адаптация към изискванията на пазара;
• Професионално ориентиране за по-информиран избор на специалност от учениците, което е ключово за успешната им реализация;
• Възможност за трансфер между специалности, позволяваща промяна на професионалната посока при нужда;
• Повишаване на трудовата мобилност чрез насърчаване на готовността за работа в различни региони, с оглед намаляване на регионалните дисбаланси.

ИПИ подчертава, че недостатъчната трудова мобилност засилва регионалните различия и препоръчва насърчаване на миграцията в търсене на работа, за да се минимизират несъвпаденията между местните потребности и наличното образование.

Значимостта на корекции в професионалното образование

Проучването ясно показва, че за да бъде професионалното образование ефективно и отговарящо на икономическите реалности, се налага системни промени. Те трябва да ориентират обучението към динамичното развитие на пазара на труда и осигуряват на младите специалисти реалистични възможности за реализация. Само чрез координация между образователната система и бизнеса може да се постигне по-висока степен на съответствие и по-добро бъдеще за професионалното обучение в България.