Парламентът одобри ключови изменения за преструктуриране и ликвидация на банки
Законопроектът актуализира националното законодателство с европейски регулации, включително новия термин "субект за ликвидация" и изменения в закона за банковата несъстоятелност
Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на второ четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, предложен от Министерския съвет. Целта на законодателните промени е да се приведе националното законодателство в съответствие с изискванията на европейските регулации и решения.
Причини и основни промени в законопроекта
Според мотивите на вносителите, значителна част от измененията са насочени към изпълнение на изискванията, произтичащи от Регламент (ЕС) 2022/2036, касаещ пруденциалното третиране на глобални системно значими институции, които са обект на стратегия за преструктуриране с няколко входни точки. Сред промените са и методите за непряко записване на инструменти, приемливи за покриване на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения.
Отбелязва се, че тези изисквания е трябвало да бъдат въведени в националното законодателство до 15 ноември 2023 г., но на 25 юли 2024 г. Европейската комисия е изпратила официално уведомително писмо на България, с което стартира процедура за нарушение поради закъснение в уведомяването относно мерките за прилагане на регламента.
Новото понятие "субект за ликвидация" и свързани промени
Законопроектът въвежда и новото легално понятие „субект за ликвидация“, което е дефинирано симетрично на съществуващото понятие „субект за преструктуриране“. Това се прави по линия на Директива (ЕС) 2024/1174. Понятието е от съществено значение за правилното прилагане на механизма на приспадане, за определяне на обхвата на консолидацията и за изчисляването на минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИСКПЗ) за определени субекти.
При определени обстоятелства органът за преструктуриране може да определи индивидуално за даден субект за ликвидация МИСКПЗ в размер, надхвърлящ минималното необходимото, което улеснява поемането на възможните загуби. Тези нови правила се въвеждат чрез изменения в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, включително и чрез включването на легална дефиниция за „субект за ликвидация“.
Допълнителни промени в Закона за банковата несъстоятелност
В заключителните разпоредби на законопроекта са предвидени и изменения в Закона за банковата несъстоятелност. Те са свързани с изпълнението на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) от 2 юни 2016 г. по делото „Международна банка за търговия и развитие“ АД и други срещу България.
Промените имат за цел също да осигурят спазването на „Пътна карта“ за изпълнение на осъдителните решения на ЕСПЧ, приета от Министерския съвет през 2021 г., както и изключването на някои неприсъщи и необезпечени правомощия на министъра на финансите в производството по несъстоятелност на банките.
Значение на промените за финансовия сектор в България
Обобщено, приетият законопроект е ключова стъпка към осъвременяване на регулациите за банковата система и инвестиционните посредници в България, осигуряваща по-добра съвместимост с Европейските стандарти. Въвеждането на новите дефиниции и процедури ще допринесе за повишаване на сигурността и прозрачността при преструктурирането и евентуалната ликвидация на финансови институции.
Тези промени са от особено значение за защитата на вложителите и стабилността на банковия сектор в страната, като същевременно елиминират рискове, свързани с непълното прилагане на европейските регулации.
