Парламентът одобри два законопроекта за изменение на Кодекса за застраховането

Днес Комисията по икономическа политика и иновации към Народното събрание прие на първо гласуване два законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Едното предложение е внесено от Министерския съвет и има за цел транспониране на изискванията на европейска директива относно застраховката "Гражданска отговорност". Другото предложение е внесено от депутата Иван Минев и група народни представители и касае въвеждането на специална давност за подаване на претенции към застрахователи в съдебни дела.

Изменения, въведени от законопроекта на Министерския съвет

Законопроектът, представен от заместник-министъра на финансите Галя Димитрова, въвежда промени в българското законодателство, свързани с Директива (ЕС) 2021/2118 на Европейския парламент от 24 ноември 2021 година. Тази директива регулира застраховката "Гражданска отговорност" при използване на моторни превозни средства и контрола върху задължението за сключване на такава застраховка.

Сред ключовите изменения е нова дефиниция за "превозно средство", която отразява съвременните технологии и появата на нови категории моторни превозни средства. Освен това удостоверения за застрахователни претенции вече ще се издават централизирано от Гаранционния фонд на базата на електронен регистър с данни за претенциите.

Променена е и системата "бонус-малус", като се въвежда възможност за коригиране на застрахователната премия в зависимост от предявените искове, а минималните застрахователни суми са актуализирани в съответствие с изискванията на директивата.

Законопроектът също така въвежда хармонизиран механизъм на ЕС за гарантиране вземанията на потърпевши при неплатежоспособност на застрахователи и отстранява пропуски при транспонирането на друга директива относно разпространението на застрахователни продукти.

Отменят се също така разпоредби, които определят тавани за обезщетения за неимуществени вреди по-ниски от минималните нива, предвидени в европейското законодателство.

В допълнение, са предложени мерки за усъвършенстване на независимия финансов одит на застрахователи и презастрахователи, въвеждане на възможност за електронно предявяване на претенции и регистрационен режим за организации, провеждащи обучение на лица, които разпространяват застрахователни продукти.

Галя Димитрова подчерта, че законопроектът е бил внесен още предходните две Народни събрания, но не е разглеждан. Тя припомни, че на 14 ноември 2024 г. Европейската комисия е изпратила мотивирано становище срещу България за неизпълнение на срока за транспониране на директивата, който е 23 декември 2023 г. Следващата стъпка е предявяване на иск срещу България пред Съда на ЕС.

Предложението за специална давност от Иван Минев

Народният представител Иван Минев от ГЕРБ-СДС предложи изменение, което въвежда специална давност — период, през който пострадалите и близките им могат да предявят претенции към застрахователите след приключване на съдебните дела. Тази мярка цели справяне с проблем, който възниква при пътнотранспортни произшествия с тежки последици, където съдебните процеси могат да се проточат с години.

Минев обясни, че често застрахователите отказват изплащане на обезщетения, тъй като виновникът не е признат от съда, а делата могат да траят повече от 5 години. Предлаганото изменение дава срок от една година след осъдителната присъда за предявяване на претенциите към застрахователите.

Възгледи и становища по двата законопроекта

Заседанието бе водено от заместник-председателя на комисията Александър Иванов. По време на обсъждането бяха представени становища от Комисията за финансов надзор (КФН), Гаранционния фонд, Върховния касационен съд, Асоциацията на застрахователите, Българската асоциация на застрахователните брокери и Европейския център за транспортни политики.

Законопроектът на Министерския съвет бе подкрепен от всички институции. Заместник-председателят на КФН Пламен Данаилов поиска допълнително време за предложения с оглед прецизиране на текстовете. Той подчерта важността на закона за изпълнение на изискванията на европейските директиви.

Данаилов поясни, че новата регулация дава възможност застрахователите сами да определят критериите в системата "бонус-малус", включително и възможността да не я прилагат. Относно въпрос за налагане на застраховката върху водач, а не върху превозното средство, Данаилов потвърди, че такова изменение не се предвижда.

Проектът на Иван Минев получи принципна подкрепа от КФН, но с уточнение за необходимост от допълнителни оценки. Останалите организации или не изразиха становище, или бяха против предложението.

Съдия Костадинка Недкова от Търговската колегия на Върховния касационен съд изрази категорично отрицателно мнение. Тя обясни, че при изтичане на давност не се погасяват права и вземания, а само правото на принудително изпълнение. Недкова посочи, че мотивите за законопроекта не са основателни, включително поради факта, че размерът на обезщетението се определя към настоящия момент, с допълнителна законна лихва.

Съдията отбеляза още, че предложената норма не е ефективна и крие риск за въвеждане на два давностни срока за едно и също вземане, което е прецедент в българското законодателство.

Предизвикателства и важни аспекти при измененията

Днес приетите на първо гласуване законопроекти отразяват не само стремежа за осъвременяване и хармонизиране с европейските стандарти, но и необходимостта от решаване на конкретни проблеми в българската практика, свързани с функционирането на застрахователната система и защитата на интересите на пострадалите лица.

Особено важно е изпълнението на изискванията на Европейската комисия, за да се избегнат санкции и процедури пред Съда на ЕС. В същото време дебатите показват различия в оценките относно механизми като специалната давност, които изискват допълнително анализиране и обсъждане.