ОИСР прогнозира устойчив икономически растеж на България през 2025 и 2026 г.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква българската икономика да нарасне с 2,6% през 2025 г. и с 2,3% през 2026 г. Този растеж се дължи главно на увеличение на потреблението на домакинствата, подкрепено от нарастващите доходи и кредитирането, както и от по-високите публични инвестиции, които ще бъдат стимулирани чрез фондовете на Европейския съюз, посочва организацията в своя пролетен доклад за икономическите перспективи на страната.

Актуализации в икономическите прогнози и ключови фактори

Прогнозите за растеж на БВП бяха ревизирани надолу в сравнение със зимната прогноза от декември, когато ОИСР предвиждаше растеж от 2,8% за 2025 г. и 2,6% за 2026 г. Очаква се износът да се увеличава бавно заради по-слаб растеж в други страни от Европейския съюз.

Инфлацията, която през април 2025 г. достигна годишна базисна стойност от 3,5%, се очаква да бъде средно 3,8% през 2025 г. и да спадне до 2,8% през 2026 г. Това представлява покачване спрямо предишните прогнози, публикувани през декември, когато инфлацията за 2025 и 2026 г. беше очаквана съответно на 2,7% и 2,5%. Натискът върху заплатите ще остане висок и може да затрудни по-нататъшното намаляване на инфлацията.

Икономическо развитие и предизвикателства през 2024 и началото на 2025 година

През 2024 г. българската икономика нарасна с 2,8%, като силен стимул за потреблението на домакинствата бяха увеличенията на заплатите, кредитите и държавните трансфери. В същото време както публичните, така и частните инвестиции останаха слаби, повлияни от политическата несигурност и затрудненото усвояване на европейските средства. През първото тримесечие на 2025 г. промишлената активност спадна под нивата отпреди пандемията, което се дължи на продължаващия спад в добивната промишленост и производството на енергия.

Услугите и строителството обаче продължиха да работят над нивата преди пандемията, а общият БВП на страната нараства с 0,6% през първите три месеца на 2025 г. (без годишна преоценка). Безработицата намалява в съответствие с повишаващата се икономическа активност.

Влияние на паричната политика и препоръки за фискални мерки

Лихвените проценти в България следват тези в еврозоната поради валутния борд, но се предават по бавно и непълно на вътрешния пазар поради високата ликвидност и силната конкуренция в банковия сектор. Това води до по-ниски лихвени проценти по кредити, което стимулира растежа на заемите за домакинствата.

ОИСР препоръчва прилагането на допълнителни макропруденциални мерки за ограничаване на рисковете, свързани с ускореното кредитиране. България е поискала оценка за готовността си да приеме еврото, като целевият момент за присъединяване е януари 2026 г.

Фискалният дефицит на страната се очаква да остане под прага от 3% от БВП. Възможни са фискални корекции, ако не се постигне планираното събиране на приходи, особено в контекста на увеличените публични разходи за заплати, минимални работни заплати, пенсии и социални помощи.

Възможности за подобряване на икономическата среда и социалната политика

Разгръщането на блокираните фондове на ЕС и подобреното изпълнение на текущите проекти ще подпомогнат публичните инвестиции. Растежът на износа ще бъде сдържан от слабото търсене на ключовите европейски пазари, докато вносът ще се засили, стимулиран от повишено вътрешно потребление и инвестиции, което ще добави към дефицита по текущата сметка.

ОИСР предупреждава, че продължаващият натиск върху заплатите, подхранван от повишаването на минималната работна заплата и съществуващия недостиг на работна сила, може да доведе до трайно повишена инфлация. Високият ръст на разходите за труд и публичните разходи налага умерена фискална консолидация, за да се запази ценовата стабилност и да се контролира дългосрочният бюджетен натиск.

Реформите на механизмите за индексиране на минималната работна заплата и пенсиите биха могли да забавят нарастването на разходите за труд и държавните финанси. Създаването на по-благоприятна бизнес среда с по-ниски административни тежести и намалени нива на корупция ще привлече повече местни и чуждестранни инвестиции.

Включването на повече хора в работната сила и подобряването на качеството на труда ще засили доверието на инвеститорите в наличието на квалифицирана работна ръка. Подобренията в цифровата и транспортната инфраструктура ще повишат потенциалната възвръщаемост от инвестиции в икономиката на България.