ОИСР прогнозира умерен икономически растеж за България до 2027 г.
Основните двигатели на растежа са домакинското потребление, публичният сектор и инвестициите, подкрепени от евро ввод и европейски фондове.
Икономическият растеж на България се очаква да остане сравнително стабилен през 2025 г., макар и с леко забавяне до 3%, като през следващите две години ще се забави допълнително до 2,6% и 2,4% съответно през 2026 и 2027 г. Това показват най-новите прогнози на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), представени днес в доклада им за световните икономически перспективи за периода 2025 – 2027 г.
Основни фактори за растежа
В съобщението от ОИСР се посочва, че главни двигатели на българската икономика ще продължат да бъдат потреблението на домакинствата и публичния сектор. Инвестициите също ще получат тласък благодарение на средствата от фондовете на Европейския съюз и подобреното доверие, свързано с въвеждането на еврото на 1 януари 2026 г. Според експертите износът на България ще се движи в синхрон с търсенето на ключовите европейски пазари.
Докладът отчита, че през третото тримесечие на 2025 г. годишният растеж на брутния вътрешен продукт достига 3,2%. Частното и държавното потребление остават основни двигатели на икономическата активност, подкрепени от нарастващи реални доходи, включително заплати в публичния сектор, особено в сферата на сигурността и отбраната, както и нараснал кредитен растеж и социални трансфери.
Инфлация и бюджетна политика
ОИСР прогнозира повишение на инфлацията в България, което ще бъде предизвикано от ръст на заплатите, възстановяване на ставката на ДДС и по-високи цени на комунални услуги. Инфлационният натиск се очаква да отслабне със забавянето на растежа на възнагражденията, но продължителните значителни увеличения на заплатите могат да забавят процеса на намаляване на инфлацията.
От организацията отбелязват, че макар увеличенията на пенсиите, заплатите в публичния сектор, социалните трансфери и инвестиционните разходи да са значителни, някои по-слаби от очакваното приходи може да наложат корекции в разходите с цел задържане на бюджетния дефицит в рамките на европейските ограничения. Според ОИСР умерена фискална консолидация и по-силен фокус върху растежо-стимулиращите разходи биха намалили инфлационния натиск и същевременно биха подкрепили икономическото развитие.
Предизвикателства и препоръки за бъдещето
В доклада се посочва, че продължаващото свиване на промишленото производство в България през 2025 г., въпреки лекия му ръст през септември, се дължи на слабото външно търсене, особено на ключови пазари като Германия. От ОИСР отбелязват влошени настроения в сектора, а ръстът на износа е ограничен от неблагоприятната международна среда, включително увеличените мита в САЩ за европейски стоки, което оказва умерено косвено влияние главно чрез слабото търсене в ЕС.
Експертите препоръчват реформи за оптимизиране на процедурите, свързани с развитието на възобновяеми енергийни източници, повишаване на достъпа до електропреносната мрежа, ускорено лицензиране и подобрена свързаност. Тези стъпки могат да ускорят зеления преход и да подобрят бизнес климата в България.
Безработицата в страната е спаднала до 3,4%, което отразява непрекъснатото създаване на нови работни места в условията на силен икономически растеж. Доверието на потребителите остава високо, а продажбите на дребно продължават да нарастват, макар и с по-умерени темпове. Ускорението на инвестициите е свързано с по-активното изпълнение на европейските проекти, особено след сформирането на новото правителство.
Тези перспективи подчертават балансираният характер на икономиката на България през следващите години, съчетавайки както растеж, така и полагането на основи за устойчиво развитие и преодоляване на външните предизвикателства.
