Нов етап за българския туризъм с еврото и Шенген през лятото
Интеграцията в еврозоната и Шенген ще увеличи доверието, намали разходите и създаде нови възможности за морски и планински туризъм
Българският туристически сектор навлиза в нов етап на развитие, свързан с приемането на страната в еврозоната и Шенгенското пространство, като лятото на 2024 г. се очаква да постави началото на реалното интегриране на българския туризъм в еврозоната. Това мнение споделиха в интервю за БТА експертите от катедра „Икономика на туризма“ при УНСС – проф. д-р Еленита Великова и доц. д-р Светослав Калейчев, управител на високо категорийни морски обекти.
От 1 януари 2024 г. България официално използва еврото като своя валута, ставайки 21-ият член на еврозоната, деветнадесет години след като се присъедини към Европейския съюз. Според проф. Великова и доц. Калейчев приемането на еврото ще укрепи доверието и сигурността на страната като туристическа дестинация, което ще доведе до значителни ползи за входящия и изходящия туризъм.
Ползи от еврозоната и Шенген за българския туризъм
Сред предимствата за входящия туризъм експертите посочват намаляването на транзакционните разходи и премахването на таксите за превалутиране, което ще улесни чуждестранните посетители при сравняване на цените в реално време. За изходящите пътувания се очаква по-голяма прозрачност и по-лесно планиране на ваканциите.
Доц. Калейчев посочи, че промените ще започнат да се усещат още това лято, когато лоялните туристи ще могат да извлекат ползи от намалени разходи и повишеното доверие към България като сигурна дестинация.
Връзката със Шенген също води до видими резултати. Проф. Великова обясни, че след отпадането на граничния контрол се отчита значителен ръст в автомобилните и краткосрочните пътувания, особено от съседни страни. Икономическите ползи се изчисляват на над 1,3 млрд. лв. годишно, като част от тях директно подпомагат туризма чрез улеснен достъп и съкратено време за пътуване.
Цени и предизвикателства пред морския туризъм
Експертите не изключват възможност почивките по българското Черноморие да поскъпнат през настоящия сезон с около 5 до 12 процента спрямо миналата година. До това се стига поради факта, че договорите с туроператорите се сключват още през септември и октомври на предходната година, което затруднява прогнозите за инфлация и икономически условия.
Доц. Калейчев уточни, че поскъпването служи като своеобразна застраховка срещу непредвидени разходи, и допълни, че ежегодно се наблюдава такава тенденция.
Сред ключовите предизвикателства за сектора експертите изтъкнаха конкуренцията и необходимостта от повишаване на качеството, адаптацията към климатичните промени и изграждането на силен бранд за България. Те препоръчват планинските курорти да преосмислят своите модели, насочвайки се към събитийния и уелнес туризъм, а морските курорти да предлагат разнообразие от услуги извън плажния сезон заради очаквани по-чести дъждовни дни.
Концепцията Therme Rose Bulgaricum и бъдещето на българския туризъм
Важна част от утвърждаването на бранда „България“ според проф. Великова е концепцията Therme Rose Bulgaricum, разработена от катедра "Икономика на туризма" при УНСС. Тя третира здравето като съчетание от природа, традиция и култура, с акцент върху автентични български продукти като гайда и кисело мляко.
„Тази концепция не възприема уелнес само като СПА услуга, а като начин на живот, здраво вкоренен в местната идентичност и хранителни навици,“ обясни проф. Великова. Концепцията свързва термалните води, традиционните продукти и културната символика, за да представи България като дестинация за здраве и благополучие през цялата година.
Доц. Калейчев допълни, че международната промоция на типичните български продукти трябва да бъде системна, целеустремена и стратегически обоснована, за да се създадат ясни асоциации в съзнанието на туристите с уникалната българска кухня, музика и обичаи, което ще помогне за установяването на силен национален бранд.
Нови нагласи и ролята на изкуствения интелект
През последните години българите демонстрират по-рационален подход към своите почивки, търсейки баланс между цена и качество, сигурност и смислени преживявания, а не просто „почивка на всяка цена“. Според данните на НСИ за 2025 г. две трети от българските туристи са избрали да пътуват в страната, което показва тенденция за предпочитане на по-кратки и лесно организирани ваканции.
Проф. Великова посочи, че изкуственият интелект все по-често подпомага туристите в планирането на маршрути, бюджета и преживяванията, включително с препоръки за подходящо облекло и аксесоари. Тази технология ще улесни по-кратките почивки и ще засили пътуванията през междинните сезони.
По отношение на климатичните промени се очаква коренна промяна при планинските курорти, насочена към събития и уелнес, а морските български курорти трябва да разработят разнообразни оферти извън плажа като отговор на нарастващия брой дъждовни дни през лятото.
