Народното събрание прие закона за енергията от възобновяеми източници след отхвърляне на вето

Законът цели транспониране на европейски директиви и опростяване на процедури, дебатът разкри разнонамерени позиции в парламента

Народното събрание прие закона за енергията от възобновяеми източници след отхвърляне на вето
Снимка © Владимир Шоков, БТА

С 126 гласа „за“, 35 „против“ и 8 въздържали се Народното събрание прие отново Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, като отхвърли президентското вето. Президентът Румен Радев върна закона с Указ № 73, постъпил на 19 май 2025 г., с мотиви за ново обсъждане.

Причини за президентското вето и позициите на власт и опозиция

В мотивите си държавният глава посочва, че подкрепя усилията за съобразяване на българското с европейското законодателство и необходимостта от бързо транспониране на директивите. Той одобрява и опростяването на административните процедури в областта на възобновяемата енергия. Въпреки това, според Радев, някои текстове в закона не отразяват точно европейските директиви, липсват гаранционни механизми, а в определени части има противоречия с приложимите европейски актове.

Заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова заяви по време на разглеждането на вето в енергийната комисия, че промените въвеждат ключови изисквания на европейското законодателство, включително Директива 2023/2413, която трябва да бъде транспонирана до 1 юли 2024 г. Тя поясни, че измененията адресират и предишни констатации от Европейската комисия по дело от 2023 г., правейки закона съществен за намаляване на риска от санкции. По отношение на приоритетните зони за ускорено внедряване на ВЕИ, Петрова посочи, че те вече са регламентирани през 2023 г. във връзка с Реформа 6 от Плана за възстановяване и устойчивост. Целта на промените е да ускорят административните процеси, включително за изграждането на съпътстваща инфраструктура.

„Министерството на енергетиката не подкрепя ветото и мотивите към него“, заяви заместник-министър Петрова.

Полемики в пленарната зала

В рамките на дебата в пленарната зала Коста Стоянов от „Възраждане“ разкритикува внесеното за ново разглеждане закона и политическите действия на ИТН и ГЕРБ. Той ги обвини, че по време на избори обещават едно, а след това постъпват различно. Стоянов посочи, че в миналото ИТН е изразявала несъгласие с изграждането на ветрогенератори, включително в морето, а сега в закона има заложени такива проекти. Той също посочи, че бившия премиер Бойко Борисов е обещавал да няма ветрогенератори пред варненски хотели, рибари и ресторантьори, но това не се изпълни.

От своя страна, бившият председател на енергийната комисия Делян Добрев опроверга тези твърдения: „С този Закон за изменение и допълнение на Закона за ВЕИ не се дава право да се издигат перки в морето, няма такъв закон, никой не е излъгал нищо. Само крещите от трибуните, обиждате и лъжете. Аз не мога да разбера вие за евтин или за скъп ток сте, за какво се борите, не разбирам?“ Добрев подчерта, че улесняването на процедурите би довело до по-евтин ток.

Драгомир Стойнев, председател на ПГ на БСП-ОЛ, също успокои, че „за да има офшорен вятър, трябва да има такъв законопроект, но такъв няма, така че няма как да се появят перки в морето“. Той определи опозиционните коментари като тактика за създаване на хаос и увери, че докато БСП е във властта, подобни проекти няма да бъдат реализирани. Стойнев посочи, че законът цели улесняване на процедурите с оглед на спокойствието на хотелиерите и други заинтересовани страни.

Радослав Рибарски от ПП-ДБ, обръщайки се към БСП-ОЛ, заяви, че законът не води до значими резултати, но представлява изпълнение на искания от Европейската комисия регулации, необходими за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Той добави, че използването на страхове от страна на опозицията е тяхна характерна практика, особено когато са на власт, в контраст с „Възраждане“.

Значение и текущи аспекти на законодателството за възобновяеми източници

Приетите изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници са от ключово значение за транспонирането на европейските норми, като целят също така опростяване на административните процеси и намаляване на потенциални санкции спрямо България. Въпреки това дебатът показва различия във възприятието за конкретните разпоредби и тяхното приложение, кое е отразено още при върнатия от президента закон.

Още от категорията

Виж всички
Виж всички
Актуални новини
Последни

Дневни новини

Manage cookie consent