Кристин Лагард призова за реформи във взимането на решения в Европейския съюз

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард отправи остра критика към сегашния процес на взимане на решения в Европейския съюз (ЕС), като подчерта необходимостта от преодоляване на блокадите, които отделни държави членки налагат чрез вето при гласуването на ключови реформи. Тя призова за реформи, които да позволят по-ефективно и единно управление на общността, особено в трудни и критични моменти.

Кристин Лагард за нуждата от промяна в гласуването на ЕС

В статия, публикувана днес във вестник „Файненшъл Таймс“, Лагард изрази убежденията си, че системата, изискваща единодушно одобрение от всички 27 държави членки на ЕС, често води до задънени улици. Тя посочва, че „едно вето вече не трябва да се допуска да пречи на колективните интереси на останалите 26 държави членки“ и настоява за по-често прилагане на гласуване с квалифицирано мнозинство, особено що се отнася до критичните области на политиките на ЕС.

Тази промяна би дала възможност на Европа да „говори с един глас“, което би стабилизирало и укрепило нейната позиция на глобалната сцена според нея.

Визия за по-силно единно евро

Лагард припомни, че настоящата геополитическа ситуация предоставя на Европа уникално възможност да поеме по-голям контрол над собственото си икономическо бъдеще. Тя изтъкна, че за да бъде постигнат пълният потенциал на еврото, е необходимо да се засилят три ключови стълба: геополитическа надеждност, икономическа устойчивост и правна и институционална цялост.

Президентът на ЕЦБ подчерта и нуждата ЕС да използва силата си на най-големия търговски блок в света, за да сключва нови търговски споразумения. В своето изказване от миналия месец в Берлин, тя се застъпи за усилия да се засили международната роля на единната валута, като това би допринесло за дългосрочното икономическо укрепване на еврозоната.

Пътят към по-ефективен Европейски съюз

Кристин Лагард предупреждава, че сегашната практика да се изисква единодушие при важните решения ограничава гъвкавостта на ЕС и поставя под риск колективните интереси на неговите държави членки. Тя настоява за институционални реформи, които да осигурят по-бързо и решително действие при изпълнение на необходими и спешни политики.

По този начин, Европейският съюз би могъл не само да повиши вътрешната си ефективност, но и да засили своята способност да се противопоставя на глобални предизвикателства и да защити стратегическите си интереси на световната сцена.