Кристин Лагард призова за бързо приемане на цифровото евро в Европа

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард призова Европейския парламент спешно да приеме законодателна рамка, която да позволи въвеждането на цифровото евро. Този дигитален вариант на единната валута е ключов за финансовата независимост на Европа, подчерта тя по време на изслушване в парламентарна комисия.

Необходимостта от законодателно ускорение

ЕЦБ работи върху проекта за цифрово евро от няколко години като цифров портфейл, но засега осъществяването му се забавя заради съпротивата на някои евродепутати. Европейската комисия предложи законодателството още през юни 2023 г., но оттогава напредъкът е минимален. Лагард заяви, че законодателната рамка трябва да бъде одобрена бързо, за да може Управителният съвет на ЕЦБ да гласува евентуалното въвеждане още тази есен.

Според проекта цифровото евро ще бъде достъпно за всички граждани на еврозоната, като максималният лимит на притежание вероятно ще е около 3000 евро. Валутата ще носи гаранцията на централната банка, но ще се предлага чрез банки и оператори на дигитални портфейли.

Предизвикателства и опасения

Четири политически групи в Европейския парламент повдигнаха въпроси относно способността на ЕЦБ да реализира проекта, след като по-рано тази година имаше прекъсване в съществуващата платежна система. Европейските банки проявяват общ скептицизъм, тъй като се опасяват, че цифровото евро може да пренасочи депозити от техните сметки към по-сигурни дигитални портфейли, гарантирани от ЕЦБ.

Проучване на консултантската компания „ПрайсуотърхаусКупърс“ (PwC), поръчано от банкови сдружения, изчислява, че въвеждането на цифровото евро може да доведе до загуби за банковия сектор в размер на 18 до 30 милиарда евро под формата на технически, търговски и оперативни разходи.

Рисковете от частните дигитални валути

Лагард предупреди и за опасностите, свързани с частните дигитални валути, наричани „стейбълкойни“. Тя подчерта, че те заплашват паричната политика и финансовата стабилност, тъй като могат да отклонят депозити от традиционните банки и не винаги успяват да поддържат стабилна стойност.

За пример бе посочена срива през май 2022 г. на криптовалутата Тера (TerraUSD), която загуби своята фиксирана връзка с долара, което доведе до фалита и на свързаната с нея криптовалута Луна (Luna), предизвиквайки верижна реакция във финансовия криптосектор.

Освен това Лагард акцентира върху липсата на глобално регулиране на пазара на стейбълкойни. Тя отбеляза, че най-големият емитент – Тетер (Tether) – е базиран в Ел Салвадор, страна без адекватна регулаторна рамка, което създава неравнопоставеност и потенциални системни уязвимости.

„Този фрагментиран подход пречи на равнопоставеността на глобално ниво и може да създаде нови рискове и системни уязвимости“, заяви Лагард. „Затова трябва да останем бдителни към развитието в други юрисдикции и да настояваме за глобално съгласувани регулации за стейбълкойните“, добави тя.