Кръгла маса обсъжда бъдещето на българската енергетика до 2040 г.

На 30 септември от 14:30 часа в "Гранд Хотел Милениум" в София ще се проведе кръгла маса на тема "Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.", организирана от Центъра за изследване на демокрацията. Форумът ще разгледа бъдещето на българската енергетика и дали тя ще остане обременена от миналото или ще бъде преобразена от нови технологии и инвестиции.

Дискусия за бъдещето на българската енергетика

Основният въпрос на събитието е каква ще бъде енергийната система в България до 2040 година. От Центъра за изследване на демокрацията посочват, че вземането на стратегически решения в сектора често се ръководи от краткосрочни политически интереси, а не от задълбочен анализ и достъпни данни. Този подход води до дългосрочни зависимости от изкопаеми горива и подкрепа на проекти с ограничена икономическа логика.

Често се разчита на аргументи за националната и енергийната сигурност, които обаче не са достатъчно обосновани по факти. По този начин България не успява да използва ефективно публичните финансови ресурси за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и въвеждането на съвременни и чисти технологии, които вече трансформират енергийните пазари в Европа и Съединените щати.

Представяне на дългосрочна енергийна визия

По време на кръглата маса Центърът за изследване на демокрацията ще представи обновена визия за развитието на българската енергетика до 2040 г. Тя включва два сценария: базов, основан на текущите държавни политики и цели, и алтернативен, който предвижда по-бързо намаляване на въглеродните емисии и икономическа трансформация в ключови отрасли.

Алтернативният сценарий предлага очаквано прекратяване на използването на въглища до 2030 г., както и значително ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници, електрификация и повишаване на енергийната ефективност. И в двата варианта се предвижда изграждане на нови ядрени мощности след 2040 г., при условия на пазар и дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

За внедряване на технологии като малки модулни реактори, системи за съхранение на енергия, зелен водород и улавяне на въглероден диоксид е необходимо завършване на важни реформи. Сред тях са пълната либерализация на електроенергийния пазар и въвеждането на финансови механизми за подкрепа на новите технологии. Освен това реформите трябва да вървят ръка за ръка с мерки за намаляване на енергийната бедност, инвестиции в дигитализация на мрежите и децентрализация на потреблението.

Важни въпроси и поканени участници

Кръглата маса ще обсъди ключови въпроси за следващото десетилетие, като последиците от запазване на централизирания модел на управление, пречките пред въвеждането на нови технологии, икономическите и социални ползи от либерализация и инвестиции във възобновяеми енергийни източници и модерна инфраструктура. Участниците ще споделят мнения за необходимите стъпки, които да гарантират конкурентоспособна и устойчива българска енергетика през 2040 г.

Сред поканените са министърът на енергетиката Жечо Станков, председателят на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Делян Добрев, изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев и Мартин Владимиров, директор на Програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Перспективи за ускорен енергиен преход

Организаторите подчертават, че ускореният преход към устойчива енергетика ще изисква политическа воля, задълбочен анализ и отговорно управление на ресурсите. Реализацията на иновативни технологии и реформи ще бъде ключова за гарантиране на енергийна независимост и конкурентоспособност на страната. Това ще позволи на България да се интегрира по-добре в европейските усилия за борба с климатичните промени и преход към нисковъглеродна икономика.