Комисията по култура одобри отчета на Кирил Вълчев с планове за развитие на БТА

Комисията по култура и медии в Народното събрание одобри с единодушно гласуване отчета на генералния директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев на проведеното си заседание днес. Вълчев представи постигнатото през мандата си и очерта ключови стратегически цели, развитието на агенцията и предстоящите инициативи.

Стратегически цели и развитие на БТА

Кирил Вълчев посочи пет основни направления в работата си за петгодишния период – свобода, истина, знание, общност и памет. Като важен акцент той изтъкна третата поредна година, през която достъпът до информация на БТА остава свободен и безплатен. За повишаване на сигурността през миналата година са приложени допълнителни мерки за защита на сървърите и домейните на агенцията.

Сред успехите в кадровата политика Вълчев отчете увеличението на броя на кореспондентите в регионите на страната. С отпуснатите от парламента 2 милиона лева вече има по двама кореспонденти във всички области с изключение на три, където в момента се търси допълнително попълнение. Той припомни, че през 2020 година в БТА са работили 226 служители, което не е позволявало пълно регионално покритие, а работното време на дирекция „Вътрешна информация“ е било ограничено.

В момента щатът на агенцията е около 349 души, като оптималният брой би трябвало да е 400. Дирекцията вече работи от 7:00 до 24:00 часа, а целта е да бъде осигурено денонощно информационно покритие. Вълчев обясни, че това изисква опитни редактори, които се изграждат с времето, и в настоящия момент новините през нощта се поддържат от един човек.

Заплати и персонал

Средната заплата в БТА към януари 2021 г. е била около 1130 лв. без добавки, докато към настоящия момент тя достига 1890 лв., което означава повишение с 70% за три години. Заплатите на кореспондентите са около 1700 лева, а на репортерите – 2040 лв., като с добавките сумите надвишават средната заплата за страната. Въпреки това Вълчев отбеляза, че за София тези възнаграждения са малки в сравнение с други сектори.

Допълнително възнаграждение се дава за владеене на чужди езици – по 100 лв. на език, като таванът е до два, поради финансови ограничения. Освен това служителите участват в европейски проекти, по които получават допълнителни суми между 100 и 500 лева.

Генералният директор подчерта, че около 42% от бюджета на БТА отиват за персонала, а около 4% за разходи по хотели, отразяване на събития и други дейности, които са важни за функционирането на агенцията.

Инвестиции и нови инициативи

Сред реализираните проекти са изграждането на външен асансьор и рампи, като всички са със собствени средства на агенцията. БТА е отказала финансиране отвън, освен от държавния бюджет и организации, членки на България.

Генералният директор сподели, че бяха изпратени кореспонденти във всяка европейска държава по време на европейските избори, а към момента са сключени над сто партньорски договори с организации, които осигуряват информация и материали с уредени авторски права. Планира се до края на годината да има седмична информация от всички български университети.

БТА също отразява подробно църковния живот във всяка област, като всяка неделя споделя послания, свързани с добродетелите и духовността, подчерта Вълчев.

Разширяване на пресклубовете и международно присъствие

Към настоящия момент агенцията разполага с пресклубове в цяла България, включително в градове като Казанлък, Свищов, Троян, Самоков, Петрич и наскоро в Гоце Делчев. В регионите Балкани БТА има пресклубове в Белград, Скопие, Букурещ и Анкара, като през настоящата година се очаква откриването и на пресклуб в Атина.

Това развитие създава условия за засилена информационна обменна дейност в региона и за изпращане на специални пратеници на важни международни събития.

Инициативи за популяризиране и съхранение на културно-историческо наследство

На 1 юни в Поморие предстои провеждането на „БГ туризъм“ – среща между медии, представители на туристическия бизнес, държавата и научната общност с цел обсъждане на годишните послания в туристическия сектор. Към 24 май е насрочена и 20-та Световна среща на българските медии, следваща миналогодишната в Одеса, която има за цел не само медийно сътрудничество, но и подкрепа за българските общности в тежко положение.

БТА продължава и инициатива за поставяне на паметни плочи на забележителни българи, свързани със словото и журналистиката. Вече са поставени плочи на Алеко Константинов в Одеса и на Атанас Далчев в Солун. През настоящата година е одобрено преместването на паметна плоча на Любен Каравелов в Белград на по-видимо място.

Освен това, съвместно с Българската национална телевизия и Радиото, БТА участва в инициативата „14 века България в Европа“, с оглед отбелязване на 1400-годишнината на страната през 2032 г. В рамките на тази инициатива е издаден календар и трета част от книгите, посветени на 125-годишнината на агенцията, и са модернизирани архивите с цифровизация на около 35% от снимките и бюлетините.

Обновена е и новинарската стая, създаден е нов европейски стандартизиран нюзрум, а ремонтирани са и безопасни помещения като бомбоубежищата. В процес е и проект за обновяване на пространството пред сградата на БТА на стойност 6 милиона лева, който включва изграждане на малък парк с информационни послания за континентите.

Партньорството с Националната художествена академия доведе до създаване на български шрифт „ЛИК“, базиран на кирилицата – нещо, което според Вълчев е важно за страната, която е родина на тази писменост.

Генералният директор завърши с думите, че инвестициите в хората и осигуряването на точна и достъпна информация са от съществено значение за обществото в забързания и динамичен свят.