Кирил Вътев: Агрохранителната верига трябва да стане цялостна и ефективна система

Агрохранителната верига може да бъде много по-ефективна, когато се развие като цялостна агрохранителна система. Това заяви бившият земеделски министър Кирил Вътев по време на Седемнадесетия национален бизнес форум „Храните - вкус, качество или реалност“, който се провежда днес в София и е организиран от Съюза по хранителна промишленост (СХТ).

Предизвикателствата пред агрохранителната верига и устойчивостта

Проф. Елка Василева от Университета за национално и световно стопанство (УНСС) посочи, че няма универсална формула за справяне с предизвикателствата пред агрохранителната верига, особено по отношение на устойчивостта и намаляването на отпадъците. Според нея, за да бъдат намерени ефективни решения, всички участници в тази верига трябва да работят заедно и да обменят успешни практики. Тези практики трябва да се стандартизират и популяризират, особено във времена на световни кризи като пандемии, военни конфликти и нарастваща хранителна несигурност.

„Всяка добра практика за ограничаване на хранителните отпадъци трябва да бъде споделяна и документирана, за да има по-голямо приложение“, подчерта проф. Василева.

Отпадъците от храни и ролята на Българската хранителна банка

Кирил Вътев посочи, че в България се изхвърлят между 680 000 и 700 000 тона храна годишно. Той припомни за разширяващата се дейност на Българската хранителна банка, чието призвание е да събира излишъците от хранителни продукти и да ги доставя до хора в нужда възможно най-бързо. По думите му, ако организацията успее да спаси поне половината от тези отпадъци, в страната няма да има гладни хора.

Вътев обаче посочи законовата пречка, че всеки оператор, който дарява храни, дължи ДДС върху стойността им. В момента е разрешено да се дарява един процент от годишния обем без ДДС, но това е недостатъчно, според него. Той добави, че общинските социални служби предпочитат да закупуват храни, вместо да приемат дарения, и призова обществото да се замисли за причините зад това поведение.

Бизнес средата и въглеродните емисии

Вътев подчерта, че предприемачите у нас са отблъснати от сложните и многобройни разрешителни режими, които пречат на бизнеса да се развива. Той припомни и случая с индустриалния коноп, който дълги години е забранен за отглеждане и преработка в България, въпреки широкия му спектър на приложение. Конопът е ценен за поддържането на почвеното плодородие и може изцяло да бъде оползотворен, което го прави важен фактор както за екологията, така и за селското стопанство.

Що се отнася до критиките към преработвателите за ползването на вносни суровини, Вътев обясни, че в България няма достатъчно местни количества, които биха могли да задоволят търсенето. Той посочи, че няма кланици, които разфасоват и продават месо, а разполагаме само с такива, които продават живи животни. Затова се налага внос на месо за нуждите на преработвателите. Подобна е ситуацията и при преработката на плодове и зеленчуци.

Вътев обърна внимание и на растителните отпадъци, за които обясни, че могат да се компостират, като същото важи и за утайките от пречиствателни станции.

Кооперативите – пътят към пазарен успех

Бившият министър завърши с послание за ролята на кооперативите в аграрния сектор. Според него успешните модерни кооперативи в Европа са насочени към пазарен успех чрез намаляване на разходите, повишаване на ефективността и специализация в определени продукти. Те успяват да свалят себестойността, да купуват материали и суровини на по-добри цени и така увеличават своята преговорна сила при продажба.

Вътев подчерта, че за развитието на кооперативите у нас са необходими силни браншови организации, а без законова рамка за тези организации в сектора царува хаос. Той изтъкна, че докато в земеделието останат хора, занимаващи се с това само заради субсидиите, не може да се говори за продоволствена независимост, ефективно коопериране и пазарен успех.