Икономическото напрежение в Египет от конфликта между САЩ, Израел и Иран

Конфликтът между САЩ и Израел срещу Иран се превръща в сериозно икономическо предизвикателство за Египет, съобщава в. „Ал Ахрам“. Северноафриканската страна, която извършва обширни реформи, е изправена пред срив на валутата, трудности в енергийните доставки и повишаваща се инфлация вследствие на военните действия в региона.

В първите два дни на военните нападения срещу Иран и ответните удари от страна на Техеран египетският паунд бързо поевтиня до около 50 лири за долар – ниво, невиждано от юли 2025 г. Междубанковата търговия също се засили значително, като обемът ѝ скочи с 233% до 600 милиона долара, сочещ финансов натиск и излизане на чуждестранни инвеститори.

Енергийната криза и покачването на цените

Затварянето на израелското газово находище „Левиатан“, което предоставяше на Египет синьо гориво на по-ниска цена, наложи на страната да търси скъпи алтернативи като втечнен природен газ (LNG), чиито цени варират между 11 и 14 долара за милион британски топлинни единици (MMBtu) по данни на „Ал Ахрам“.

Мостафа Абу Зейд, директор на Египетския център за икономически изследвания, подчерта, че този допълнителен разход "ще окаже пряк натиск върху производството и енергийните разходи", което веднага ще рефлектира върху цените на стоките и услугите.

Нарастващият енергиен шок се засилва и на световно ниво – според банката „Барклис“ цената на петрола сорт Брент може да надмине 100 долара за барел и да достигне 150 долара при затваряне на Ормузкия проток, ключов за световния петролен трафик. Катар, от своя страна, е намалил производството си на природен газ с около 50% в отговор на иранските атаки, водейки до глобален ръст на цените на газа.

Въздействие върху икономиката и перспективи за бъдещето

Един от стратегическите продукти за земеделието – карбамиден тор, също поскъпва. В миналото при конфликти цената му е нараствала с 16%, повишавайки разходите за производство на храни. Прекъсванията във веригите за доставки и увеличените транспортни и застрахователни такси, например заради пренасочването на плавателни съдове през нос Добра надежда, натоварват допълнително египетската икономика.

Професорът по финанси Мохамед аш Шауадфи предупреждава: „Покачването на световните цени на енергията ще се отрази в по-високи цени на вносните стоки и ще натовари допълнително държавния бюджет. Производствените разходи за частния сектор ще се увеличат, а инфлацията ще получи нов импулс.“ Той уточни, че влиянието на инфлацията не е само вътрешно, а „внесено чрез производствени ресурси“.

Освен това растящите рискове за корабоплаването през Баб ел Мандеб и Суецкия канал могат да намалят приходите от тази жизненоважна артерия, която още не е възстановена напълно от последиците от конфликта в Газа, предупреждава Абу Зейд. Този канал е ключов за валутните постъпления в Египет.

Иранските атаки в региона могат да затруднят и инвестиционните потоци от страните от Персийския залив, както и паричните преводи от египтяни, работещи там, което допълнително ще усложни икономическото положение на държавата.

В случай на нови ръстове на инфлацията Централната банка на Египет може да преразгледа паричната си политика. Високите лихви могат да поддържат стабилността на лирата и да ограничат инфлацията, но същевременно ще увеличат разходите за финансиране, натоварвайки малките и средни предприятия.

Глобални рискове и перспективи за Египет

Мохамед аш Шауадфи определи конфликта като част от по-широка борба за влияние и преструктуриране на световния икономически ред. Той изтъкна, че продължителното или разширяващо се затваряне на Ормузкия проток може да отключи глобална икономическа рецесия през 2026 г.

Абу Зейд допълни, че предстоящите прекъсвания във веригите за доставки и поскъпването на застрахователните и транспортните услуги биха могли да причинят нова вълна на глобална инфлация. Това ще принуди централните банки да затегнат паричната политика и да се справят с икономическите предизвикателства, натрупани след конфликта в Украйна.

За Египет, като развиваща се икономика с висока зависимост от внос, този глобален икономически шок се превръща във вносна инфлация и допълнителен натиск върху текущата сметка и държавния бюджет.

Експертите подчертават, че крайният мащаб на последствията зависи от продължителността и засегнатите региони. Ако конфликтът остане кратък и локализиран, негативните ефекти могат да бъдат управлявани. В противен случай финансовото напрежение може да засегне валутния пазар, бюджета и инвестиционния климат, забавяйки икономическия растеж.