Япония се сблъсква с острия недостиг на ориз и покачване на цените през 2023 г.

Зърнената култура, ключова за японската кухня и ежедневното меню на населението, изпитва остър недостиг, съпроводен с продължаващ ръст на цените. Това съобщава в. „Кориере дела сера“, като посочва, че причините за кризата са свързани с комбинация от неблагоприятни климатични условия, социално-икономически фактори и дългогодишна селскостопанска политика в Япония.

Сушата и туризмът натоварват пазара

Оризът е основен елемент в традиционната японска диета, използван в разнообразни продукти като саке, мочи и оцет. През последните месеци супермаркетите в страната изпитват трудности с осигуряване на достатъчни количества ориз, а цените достигнаха рекордните 4200 йени за 5-килограмов чувал – двойно спрямо същия период на миналата година. Според обществената телевизия Ен Ейч Кей, повишението на цените продължава вече 17 седмици поред, което принуждава някои магазини да ограничат покупките по клиент.

Неблагоприятните ефекти върху добива на ориз през 2023 г. се дължат на необичайно горещо лято с екстремни температури, които са съкрушили голяма част от реколтата. Допълнително натоварване внася възстановяването на туризма след многогодишни ограничения заради пандемията, което води до повишено вътрешно потребление на зърнената култура.

Дългогодишна селскостопанска политика ограничава производството

Същевременно, според анализиращите ситуацията експерти, основният фактор за сегашната криза е селскостопанската политика, която Япония прилага от 1970-те години. Вместо да стимулира увеличаването на производството, правителството систематично субсидира фермерите да намаляват площите под ориз. Този подход, познат като gentan, цели предпазване от свръхпредлагане с цел поддържане на високи цени и гарантиране на доходите на земеделците. В днешните условия обаче тази стратегия задълбочава недостига на ориз, подчертава изданието „Ню Йорк таймс“.

Така последиците от политиката се отразяват и на демографската структура на земеделците – средната им възраст е около 71 години, а между 2015 и 2020 г. броят им е намалял с 25%. Младите хора избягват кариерата в селското стопанство, смятайки я за нерентабилна и обременена с бюрократични ограничения. Резултатът е изоставени оризища или пренасочване на земеделски участъци за други нужди.

Социални реакции и политически предизвикателства

През март 2025 г. повече от 4000 фермери излязоха на протест в Токио, изразявайки недоволство от правителствената политика. На плакатите им се четеше „Ние отглеждаме ориз, но не можем да живеем от труда си“, а част от демонстрантите обикаляха с тракторите си около центъра на столицата.

Правителството предприе мерки за стабилизиране на пазара чрез пускане на над 140 000 тона ориз от държавните резерви, предназначени за извънредни ситуации, но значителна част от тези количества така и не достигнаха до магазините. За първи път от 1999 г. бе направен и внос на ориз от Южна Корея – общо 22 тона, което е безпрецедентен ход на страна с традиционно рестриктивна политика при вноса, поради строгите мита.

Нарастващите разходи за живот, особено за храна, са в центъра на вниманието преди изборите за Камарата на съветниците през юли 2025 г. Новият премиер Шигеру Ишиба ще трябва да се справи с все по-голямото обществено напрежение и критики към досегашната политика в сферата на земеделието.

Историческият натиск не е нов: през 2007 г. отменянето на системата за ограничаване на производството бе водещ лозунг на опозицията, довел до временна загуба на мнозинство от Либерално-демократическата партия. Сегашната ситуация би могла да повтори този политически сценарий.

Потребителските настроения и бъдещите перспективи

Проучване на Института за икономически изследвания в Гунма показва, че около една трета от японските домакинства вече са намалили потреблението на ориз. Около 80% от анкетираните са загрижени както за цените, така и за наличностите в бъдеще, а над 90% потвърждават, че оризът остава основна храна в ежедневното им готвене.

Икономистът Масаюки Огава от университета в Уцономия обръща внимание, че критичен момент ще бъде наличността на ориз след Златната седмица – празничен период през май. Ако не се наблюдава нарастване на предлагането, това може да означава, че дистрибуторите разполагат с много ограничени резерви, което би забавило облекчаването на ситуацията.

Промени в традициите и бъдещето на ориза в Япония

Япония се изправя пред комплексен проблем, при който съчетанието от климатични екстреми, възстановеното туристическо търсене и дългогодишната селскостопанска политика оказват значително влияние върху стабилността на пазара на ориз. Предстоящите месеци ще бъдат ключови за определяне на посоката на развитие и възможността този символичен елемент от японската хранителна култура да запази своята роля в битката с нарастващите цени и недостига.