Европейският енергиен пазар среща нестабилност и геополитически предизвикателства
Климатични условия и геополитика влияят върху цените на енергията и производството в Европа за 2024 и 2025 г.
Европейските цени на едро на енергията за 2024 и 2025 г. губят досегашната си стабилна низходяща тенденция и се характеризират с по-нестабилна и смесена динамика. Тази промяна се дължи основно на климатичните условия и геополитическите фактори, които оказват ключово влияние върху пазара. Данните са част от анализ на швейцарската компания „Акспо Груп“, изготвен от енергийния експерт Анди Зомер.
Първите знаци за промяна се появиха в началото на 2025 г., когато необичайно безветрената зима в Централна и Западна Европа намали производството на вятърна електроенергия. Комбинацията със студени вълни увеличи нуждата от електроенергия, произведена от въглища и природен газ. Това наложи интензивни изпомпвания от газовите хранилища, което доведе до поскъпване на краткосрочните газови договори и поднови опасенията за регулаторна намеса в летните месеци, свързана с изискванията за задължителни зимни запаси.
Динамика на пазара на газ и възобновяеми източници
Въпреки краткотрайното поскъпване, цените на газа бързо се коригираха. Причини за това са перспективите за възобновяване на доставките на руски тръбопроводен газ, облекчаването на изискванията за газови запаси от страна на регулаторите и слабото търсене на газ в Азия след топлата зима. Китай например намали вноса на втечнен природен газ с около 22% през първата половина на 2025 г. В същото време нови доставчици, включително американският терминал „Плакмайнс“, увеличиха предлагането на световния пазар. Тези фактори засилиха мечата пазарна нагласа към края на 2025 г., въпреки че газовите хранилища в Европа не бяха напълно запълнени преди зимата на 2026 г.
Производството на електроенергия в Европа беше силно повлияно от метеорологичните условия. Слънчевата енергия е нараснала с около 20% спрямо предходната година, докато вятърната енергия се е свила под нивата отпреди 2025 г., поради слаби ветрове през първата половина на годината. Намаление има и в производството на водноелектрическа енергия след рекордната 2024 г.
Ядрената енергия във Франция се възстанови до около 370 тераватчаса – най-високото ниво от 2019 г. насам, благодарение на повишения брой работещи реактори и по-гъвкав режим на експлоатация. Въпреки това, общото производство на ядрена енергия в Европа остана под нивата от 2024 г. заради снижаване в Швеция, Великобритания, Швейцария и Белгия. Търсенето на електроенергия слабо се увеличи с 0,5% годишно, като беше ограничено от натиска върху промишлеността, причинен от глобалната конкуренция и високите разходи за енергия. В отговор европейските правителства предприеха мерки за контрол на цените, но електроенергията въпреки това поскъпна на мнозина пазари.
Въглеродни емисии и геополитически фактори
Емисии от електроенергийния сектор останаха почти без промяна въпреки слабите макроикономически показатели. По-ниските безплатни квоти и по-малкото количество търгувани права доведоха до дефицит от 40-50 милиона тона на пазара на въглеродни емисии в ЕС. Това увеличи цените на квотите по схемата EUA с повече от 20 евро на тон спрямо 2024 г., което частично компенсира по-ниските цени на газа и направи производството от въглища и лигнитни мини все по-неконкурентно. В края на 2025 г. Германия обяви възможна времена пауза в закриването на въглищни мощности, докато не се въведат около 10 GW нови газови мощности.
Геополитическата обстановка през 2025 г. беше нестабилна – военни действия на САЩ срещу Иран, нарастващо напрежение около Израел, продължаваща търговска война и удари по енергийна инфраструктура, свързани с конфликта между Русия и Украйна. Това наруши глобалните вериги на доставки и повиши рисковете за енергийната сигурност. Към края на годината засиленото присъствие на американския флот край Венецуела доведе до отстраняване на президента Мадуро, но наличието на големи глобални резерви ограничи дългосрочните последствия по пазарите.
Перспективи за европейския енергиен пазар
Зомер прогнозира, че геополитическите събития ще продължат да оказват силно влияние върху европейските енергийни пазари и през 2026 г. Европейската енергийна индустрия ще трябва да балансира между рисковете от ниски газови запаси и нуждата от своевременни доставки на втечнен природен газ, като този баланс ще се допълва от слабото търсене в Азия.
Намаляващото предлагане на въглеродни квоти ще повиши цените им до нива, които вероятно ще надхвърлят 100 евро на тон въглероден диоксид, близки до разходите за декарбонизация. В същото време, френското ядрено производство и новите възобновяеми мощности се очаква да поддържат ценовия натиск надолу по спот пазара, особено в Западна Европа.
Ръстът на соларните мощности ще увеличи часовете с отрицателни цени на електроенергия, но разширяването на системите за съхранение ще ограничи тези спадове. В Източна Европа цените ще се задържат високи, поддържани от по-високите цени на въглеродните емисии и по-ниския внос от страни извън ЕС поради въведените мита по механизма CBAM. Въпреки това, този ефект ще намалее при преминаване към по-общ подход за отчитане на емисиите, базиран на електроенергийната мрежа.
