ЕС въвежда Европейската цифрова самоличност с портал до 2026 г.

Европейският съюз навлезе във финалната фаза на внедряването на Европейската цифрова самоличност (EUDI), след като през май 2024 г. беше въведен в сила новият регламент, който обновява рамката eIDAS. Този регламент задължава всяка страна членка да осигури поне една версия на Европейския портфейл за цифрова самоличност – EUDI Wallet – до края на 2026 г. Този инструмент ще улесни и обезпечи сигурната електронна идентификация и обмен на цифрови удостоверения на територията на ЕС.

Какво представлява новият регламент eIDAS 2.0 и какви са целите му?

Регламентът, влезнал в сила през май 2024 г., модернизира сегашната система за електронна идентификация, която до момента позволяваше на държавите членки доброволно да нотифицират национални еID схеми, признати от останалите страни в ЕС още от 2018 г. Въпреки това липсваше задължение всяка държава да развие собствена национална система и да осигури оперативна съвместимост за широко приложение в частния сектор.

Новият регламент цели да преодолее тази фрагментация чрез създаването на една унифицирана цифрова платформа – портфейла за цифрова самоличност, който ще работи по общи технически стандарти във всички членки. Той ще бъде използван както за административни, така и за частни услуги, където е нужна надеждна идентификация.

Българската национална електронна идентификационна схема, разработена от „Евротръст Технолъджис“ АД и одобрена от българското Министерство на електронното управление, вече е включена в Официалния вестник на ЕС и е един от ключовите компоненти на тази общоевропейска инфраструктура.

Функционалности и предимства на Европейския портфейл за цифрова самоличност

Европейският портфейл за цифрова самоличност представлява приложение, което всяка държава членка трябва да разпространи до 2026 г. То позволява на гражданите да удостоверяват идентичността си при ползване на онлайн услуги, както в публичния, така и в частния сектор, в цялата територия на Съюза.

В портфейла могат да се съхраняват разнообразни цифрови документи като шофьорски книжки, дипломи, професионални квалификации, както и социални удостоверения и други лични атрибути. Потребителят ще контролира кои данни споделя с всяка конкретна услуга, което повишава нивото на защита на личната информация.

Допълнително, приложението ще поддържа подписване на документи с квалифициран електронен подпис. Това ще улесни административните процедури и ще намали бюрокрацията, предоставяйки по-бърз, сигурен и удобен достъп до услуги.

Техническа основа, пилотни проекти и следващи стъпки

Основата на цифровия портфейл е Архитектурата и референтната рамка (Architecture and Reference Framework, ARF), съдържаща спецификациите за компонентите на системата и техните взаимодействия с особен акцент върху сигурността и защитата на личните данни. Тези стандарти се обновяват регулярно, за да се отразят новите изисквания и добри практики.

Европейската комисия провежда четири големи пилотни проекта, които тестват работата на портфейла „в реални условия“. Те обхващат държавни услуги, банков сектор, телекомуникации и здравеопазване, като целта е да се събере необходимата практическа обратна връзка и да се минимизира рискът от несъвместимост при националните реализации.

С приближаването на крайния срок през 2026 г., вниманието се насочва към организационни въпроси като издаването и поддръжката на портфейла, сертифицирането на решенията, ангажирането на доставчиците на услуги и управлението на цялата екосистема, която включва както публични регистри, така и частни заинтересовани страни.

Министерството на електронното управление на България интензивно работи по темата, като в началото на 2024 г. са проведени две срещи с представители на бизнеса от ИТ сектора и доставчици на удостоверителни услуги. До средата на февруари 2024 г. се очаква да бъде готов първоначалният вариант на цифровия портфейл за страната.

Новият дигитален инструмент – улеснение за гражданите и бизнеса

Европейският цифров портфейл за самоличност ще улесни широк кръг от дейности, като откриване на банкова сметка, записване в университет в друга държава членка, достъп до здравни услуги и електронно подписване на документи с контрол над личните данни. Това е стъпка към изграждането на единна цифрова екосистема в рамките на Европейския съюз, която предлага сигурност, удобство и надеждност при електронната идентификация.