ЕС одобри забрана на вноса на руски природен газ до края на 2027 г.

Европейският съюз одобри окончателно законодателен план за пълна забрана на вноса на руски природен газ до края на 2027 г., с което мярката ще стане правно обвързваща. Това решение е част от усилията на ЕС да прекъсне енергийните си връзки с Русия, който до войната в Украйна през 2022 година бе основен доставчик на газ за съюза.

На среща в Брюксел министрите на страните членки гласуваха за закона, като Словакия и Унгария бяха против, а България се въздържа. Унгария заяви намерение да оспори решението пред Съда на Европейския съюз. Забраната е структурирана така, че да може да бъде приета с квалифицирано мнозинство, което позволи да се преодолеят възраженията на двете държави, които все още са силно зависими от руския енергиен внос.

Детайли по забраната и преходния период

Съгласно приетото законодателство, вносът на руски втечнен природен газ ще бъде спрян до края на 2026 г., а доставките чрез тръбопроводи трябва да бъдат прекратени до 30 септември 2027 г. Предвижда се срокът да бъде удължен най-късно до 1 ноември 2027 г., ако страна от ЕС изпитва затруднения с напълването на газовите си хранилища с алтернативни доставки преди зимния сезон.

Новото законодателство забранява на компании да сключват нови договори за внос на руски газ и налага задължение за прекратяване на съществуващите договори в съответствие с определен график. Вносът по краткосрочни договори, подписани до 17 юни 2025 г., ще бъде забранен от 25 април 2026 г. за втечнен газ и от 17 юни 2026 г. за газ по тръбопроводи. Дългосрочните договори трябва да бъдат прекратени най-късно до крайния срок, заложен в закона.

При неспазване на забраната компаниите могат да бъдат санкционирани с глоби до 3,5% от годишния си оборот.

Контекст и икономически влияние

Преди конфликта в Украйна през 2022 г. Русия осигуряваше над 40% от природния газ в ЕС, но към 2025 г. този дял е намалял до около 13%, сочат данните на съюза. Според последни анализи на неправителствената организация „Център за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух“, петте най-големи вносители на енергия в ЕС са похарчили около 1,4 милиарда евро през миналия месец за руски енергийни източници, предимно природен и втечнен газ. Най-голям купувач е била Унгария, следвана от Франция и Белгия.

ЕС вече е наложил санкции върху вноса на руски петрол по море от 2022 година, но за газови доставки подобна забрана е била трудна за прилагане, тъй като изисква единодушно одобрение от всичките 27 държави членки. Новото законодателство отваря възможност за ограничаване на доставките въпреки различията между страните членки.

Следващи стъпки в енергийната политика на ЕС

Европейската комисия възнамерява да предложи през следващите месеци допълнителни законодателни мерки, които ще целят постепенното прекратяване на вноса на руски петрол по тръбопроводи, както и отказ от използването на руско ядрено гориво в държавите членки.

Това показва стремежа на ЕС към пълна енергийна независимост от Русия и намаляване на уязвимостта си пред бъдещи геополитически сътресения.