ЕС и САЩ постигнаха споразумение, важно за българската автомобилна индустрия
Намаляване на митата, сътрудничество в стандартизацията и инвестиции в изкуствения интелект са сред ключовите елементи

Търговското споразумение между Европейския съюз (ЕС) и САЩ има ключово значение за България, особено в областта на автомобилната индустрия, стандартизацията и развитието на изкуствения интелект. Това съобщи заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов в коментар за БТА, като коментира публикуваното днес съвместно писмено изявление на ЕС и САЩ.
Изявлението отразява споразумение, постигнато от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп на 27 юли. Според Барбалов документът потвърждава и развива предишното политическо съгласие, като въвежда няколко нови ключови елемента, включително регулирането на митата върху автомобилите, които ЕС изнася към САЩ.
Намаление на митата за автомобили и киберсигурност
Заместник-министър Барбалов обясни, че в момента митата за автомобили и моторни превозни средства, изнасяни от ЕС за САЩ, надвишават 25%. В съвместното изявление се посочва, че тези мита могат да бъдат намалени до 15% в месеца, когато ЕС промени законодателството си за освобождаване от мита на определени американски земеделски продукти.
Той дава пример, че ако такава законодателна процедура започне още през август, ще се реализира намаление на митата за моторни превозни средства в полза на европейските износители. Това се отразява косвено и на България, тъй като множество български предприятия произвеждат части за европейски автомобилни производители, чиито продукти се продават както в Европа, така и в САЩ.
В допълнение, ЕС и САЩ ще сътрудничат по въпроси, свързани с признаването на стандартите за моторни превозни средства, което ще улесни търговията между двете икономики. В сферата на стандартизацията ще има съвместно признаване и на споразумения, свързани с киберсигурността, която според Барбалов е изключително актуална тема на глобално ниво.
Приоритетът на изкуствения интелект и доставките на чипове
Барбалов посочи, че в писменото изявление е записан ангажимент от страна на ЕС за закупуване на американски стоки, включително чипове за изкуствен интелект на стойност до 40 милиарда долара. Той подчерта, че изкуственият интелект е приоритетна област, в която България също се развива и инвестира, а придобиването на технология и оборудване ще подпомогне тези усилия.
Други ключови аспекти на споразумението
Заместник-министърът уточни, че митото от 15% за внос на европейски стоки в САЩ ще влезе в сила от 1 септември. Той поясни, че при ЕС този процент представлява крайната ставка, без добавяне на допълнителни мита, което e в полза на европейските производители. Това се различава от подхода на други държави, където митовете могат да се сумират.
България в разговорите винаги е защитавала интересите си в области като стоманата, медта и алуминия. Споразумението включва създаване на общ протективен механизъм срещу дъмпингов внос на тези продукти на двата пазара, като ЕС вече работи по тази тема. Обсъжда се и възможността за въвеждане на квоти, което би било от полза за българските производители.
Барбалов посочи, че разговорите за стоманата и алуминия продължават и са от значение за националния икономически интерес.
Въздействието върху българската икономика
По отношение на ефекта от споразумението заместник-министърът коментира, че макар да не намалява рисковете за българската икономика, то предлага ясни правила и предвидимост, което е важно за бизнеса. Така предприятията ще могат да се адаптират по-ефективно.
Той обясни, че Министерството на икономиката и индустрията работи съвместно с българския бизнес и външнотърговските съставки, за да компенсират негативните ефекти от митата там, където те се усещат. Целта е да се използват възможностите, които споразумението предоставя, и да се намерят механизми за смекчаване на натиска върху засегнатите отрасли.
Дончо Барбалов подчерта важността от балансирано управление на ситуацията, което да подкрепи икономическия растеж и конкурентоспособността на българската индустрия.