Експерти обсъдиха устойчивостта пред климатичните промени в София

В София Ивент Център се проведе панелна дискусия на тема „Отвъд оцеляването: преосмисляне на устойчивостта в условията на климатични промени“ в рамките на петдневния форум Green Transition Forum 5.0 за Централна и Източна Европа. Организатори на събитието са „Грийн транзишън форум“ и Dir.bg, а Българската телеграфна агенция е медиен партньор. Дискусията събра експерти, които акцентираха върху необходимостта от спешни мерки за адаптация към климатичните промени и представиха различни подходи и решения за устойчиво бъдеще.

Климатичният натиск и нуждата от бързи действия

Международният експерт по политики за околна среда и климат Светлана Жекова подчерта сериозността на климатичната криза. Тя обясни, че през последния век температурите в България са се повишили между 0,7 и 1,8 градуса по Целзий, което е довело до по-малко валежи и намалени водни запаси. „Тези промени вече имат отрицателно въздействие върху природата и икономиката ни - зачестилите наводнения и засушавания са видими последици“, посочи тя. Жекова акцентира и върху загубите на българския зимен туризъм поради липсата на сняг.

Д-р Филип Тулкенс от Европейската комисия, който взе участие онлайн, допълни, че адаптацията към климатичните промени трябва да се ускори значително. Макар наличните решения да са ефективни и достъпни, е нужна по-бърза и координирана работа на местно, регионално и международно ниво, особено с ангажираност от страна на местните власти.

Финансиране и социални аспекти на устойчивостта

Йоанна Масич от Световната банка отбеляза, че инвестициите трябва да обхващат не само адаптацията, но и намаляването на уязвимостта на общностите чрез по-добро образование, здравеопазване и достъп до вода. Тя подчерта, че критично важната инфраструктура трябва да бъде устойчива на климатичните промени. „Устойчивостта носи и икономически ползи“, заяви Масич, обяснявайки как инвестициите в защита от наводнения могат да създадат икономически възможности и да предпазят населението.

Въпреки това градовете все още не са достатъчно подготвени за очакваното повишаване на температурите, а финансирането в тази насока остава ограничено. Необходимо е интелигентно и по-бързо развитие, посочи тя.

Заместник-кметът на София Надежда Бобчева допълни, че климатичните промени вече имат и социален измерител, задълбочавайки неравенствата. Според нея редица мерки не изискват големи ресурси, а по-скоро промяна на подхода. Софийската община работи в тясно сътрудничество с научни институции и въвежда разнообразни решения, като подбира устойчиви на горещини растителни видове, разширява зелените площи и полага усилия за ефективно почистване на шахти, което е важна превантивна стъпка срещу наводнения.

Сред амбициозните цели на столичната управа са повишаване на енергийната ефективност на сградите, оптимизация на транспорта, внедряване на дигитални технологии и подобрено управление на отпадъците. В София съществуват над 60 официално регистрирани реки и 15 язовира, които изискват адекватно управление във връзка с климатичните предизвикателства.

Ангажираност и сътрудничество за устойчиво бъдеще

Ричард Смитърс, директор на Платформата за изпълнение на мисията за адаптация към климатичните промени (MIP4Adapt), обърна внимание, че успешната адаптация е процес, който изисква време и активното участие на всички нива на обществото. „Навременните и адекватни действия могат да предотвратят сериозни икономически загуби“, каза той, като уточни, че освен технологичните иновации е необходима и широка обществена ангажираност и координация между заинтересованите страни.

Общото послание от дискусията беше, че климатичните промени са реалност, пред която не трябва да се стои безучастно, а да се търсят и прилагат устойчиви решения на различни нива и в различни сектори на обществото.