ЕКИП предлага намаляване на квотите за внос на работна ръка от трети страни

ЕКИП предлага значително намаляване на квотите за внос на работна ръка от трети страни, след като анализ посочва загуба на работни места за местното население и растящ дефицит на труд.

Експертният клуб за икономика и политика (ЕКИП) препоръчва квотите за внос на работници от трети страни да бъдат ограничени до 10% за големите предприятия и 25% за малките и средните, значително по-ниски от текущите 20% и 35%.

Причини за ограничаването на трудовата миграция

Проучване на пазара на труда, изготвено от икономиста Георги Вулджев от ЕКИП, установява, че въпреки утрояването на вноса на работна ръка след 2021 г., дефицитът на труд в България не отслабва, а нараства с над 25%. Данните на Националния статистически институт (НСИ) сочат загуба на работни места за местното население, особено в по-младите възрастови групи с по-ниско образование.

В същото време в Портала за обществени консултации беше публикуван проект на закон за изменение и допълнение на Закона за трудовата миграция, който предвижда увеличаване на квотите с по 5 процентни пункта, както за малките, така и за големите предприятия. В края на октомври вицепремиерът и министър на транспорта в оставка Гроздан Караджов обяви готовност за законопроект, улесняващ вноса на кадри от трети страни.

Препоръки за подобряване на трудовата политика

Авторът на изследването Георги Вулджев подчертава необходимостта от въвеждане на система, която приоритизира висококвалифицираните и високоплатените работници. Той препоръчва изискване вносните кадри да притежават специализирано образование и да бъдат наемани на позиции с брутно заплащане поне 50% над средното за съответния сектор. Това ще ограничи социалния дъмпинг и заместването на местни кадри и ще позволи да се запълват структурни дефицити с висококачествени специалисти, допринасящи за икономическото развитие.

Вулджев акцентира, че пътят към устойчиво икономическо развитие и по-висок стандарт е свързан с подобряване качеството и производителността на местната работна сила и стимулиране на инвестициите в технологии и капитал, а не с лесно достъпен евтин внос на труд.

Мобилизация на вътрешния трудов резерв и привличане на емигранти

В доклада се изтъква и необходимостта от прилагането на цялостен пакет от политики, които да активират неактивното население и да увеличат производителността. В България има около 950 000 души в трудоспособна възраст, които нито работят, нито търсят работа, според данни на НСИ за 2025 година. За различните подгрупи се препоръчват специализирани мерки като гъвкави програми за хора с семейни ангажименти, здравни и рехабилитационни услуги, както и обучение на младежи. Стимули за работодатели чрез данъчни облекчения и намалени осигурителни вноски също могат да допринесат за увеличаване на работната сила.

Разширяване на дуалното обучение – както в професионалните гимназии, така и в университетите, като се предложи четвъртата година на бакалавърските програми да бъде „дуална“ с практическо стажуване – ще подпомогне по-бързата интеграция на младежите на пазара на труда.

Докладът обръща внимание и на големия брой български граждани, работещи в чужбина – около 860 000 според Евростат – и препоръчва по-амбициозни политики за тяхното привличане обратно в страната. Сред предложените мерки е освобождаване от Данък общ доход за период от 10 години за всеки, който се върне за постоянно пребиваване и работа в България след поне две години живот в чужбина.

Освен данъчни преференции се препоръчват и програми за улеснение на стартиране на бизнес, съфинансиране на жилища и обучение на деца за завърнали се емигранти.

Пътят към качествена трудова миграция

ЕКИП смята, че вместо да разчита на масов внос на евтина работна ръка, България следва да приложи целенасочени политики, които да подобрят производителността на местната работна сила и да мобилизират вътрешните ресурси. Това включва както активиране на неактивни граждани, така и привличане на квалифицирани българи от чужбина.

„Поредното драстично увеличаване на квотите за внос на работна ръка би означавало отказ от стратегически приоритет за догонване на по-развитите страни в ЕС по производителност и доходи“, коментира икономистът Георги Вулджев.