ЕК представи приоритетите за икономика и отбрана в ЕС за 2026 г.
Докладът акцентира върху социалната стабилност, фискалните правила и необходимостта от укрепване на отбранителния сектор в контекста на геополитическите рискове.
Европейската комисия представи икономическите си приоритети за 2026 година, които определят стратегическите насоки за засилване на конкурентоспособността и социалната стабилност в Европейския съюз. В рамките на есенния пакет документи на Европейския семестър, представен днес, са анализирани ключовите предизвикателства и са дадени препоръки към държавите членки, включително и оценка на бюджетните планове на България за следващата година.
В условията на усложнена геополитическа обстановка ЕК подчертава необходимостта от координирани действия на държавите за повишаване на производителността, стимулиране на иновациите и увеличаване на стратегическите инвестиции. Комисията отчита умерен икономически растеж с устойчив трудов пазар, засилено вътрешно потребление и отслабваща инфлация, но предупреждава за структурни проблеми в ЕС като ниска производителност, демографски натиск и мащабни инвестиционни нужди в отбрана, зелен и цифров преход.
Ключови икономически и фискални предизвикателства
В есенния пакет документи Европейската комисия оценява съответствието на държавите членки с фискалните правила на ЕС, като девет страни остават в процедура при прекомерен дефицит. Специална препоръка към еврозоната акцентира върху необходимостта от стабилни публични финанси, премахване на пречки пред отбранителната индустрия и пълно изпълнение на Националните планове за възстановяване и устойчивост до август 2026 г.
Сред останалите ключови насоки са развитието на умения, повишаването на участието на трудовия пазар и по-ефективното функциониране на единния пазар чрез регулаторни подобрения и подкрепа за инвестиции в стратегически сектори и иновации. Особено внимание се отделя на отбраната като стратегически приоритет в контекста на нарастващи геополитически рискове, като ЕС призовава за адаптация на бюджетните политики, индустриалното развитие и човешките ресурси с цел укрепване на отбранителните способности.
По-голяма гъвкавост спрямо разходите за отбрана
Една от нововъведените мерки е предоставянето на по-голяма свобода на държавите членки при увеличаване на военните бюджети. Особено за 16 страни е активирана т.нар. национална клауза за гъвкавост, което означава, че допълнителните разходи за отбрана няма автоматично да се отчитат като нарушение на фискалните правила. Този подход е мотивиран от продължаващата война в Украйна, събитията на Близкия изток и стремежа за повишаване на стратегическата автономия на ЕС.
ЕК препоръчва на страните от еврозоната да премахнат регулаторните и административни пречки, които забавят производството на оръжие, доставки на боеприпаси и разработването на нови отбранителни технологии. Целта е да се увеличи капацитетът на европейските предприятия в отбранителния сектор, за да може ЕС по-бързо да отговаря на кризи и да намали зависимостта от външни доставчици.
Оценка на бюджетните планове за 2026 г. на държавите членки
Европейската комисия прие становища за проектобюджетните планове на 17 държави от еврозоната, като 12 от тях – сред които Германия, Франция, Италия и Гърция – се оценяват като съвместими с фискалните правила и са приканени да продължат планираната си политика. Три страни са изложени на риск от несъответствие, а за Малта и Нидерландия е установен риск от съществено несъответствие.
От държавите извън еврозоната седем са оценени като съвместими - сред тях Австрия, Белгия, Полша и Румъния. Три държави, включително България, са посочени като изложени на риск от несъответствие.
Специалният фокус върху човешкия капитал и ситуацията в България
За първи път Европейската комисия отправя специална препоръка, посветена изцяло на човешкия капитал, призовавайки за приоритизиране на образованието и уменията в стратегически сектори като енергиен преход, здравеопазване, биотехнологии, отбрана и космос. Държавите членки се призовават да укрепят програми в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката, да обърнат внимание на спада в базовите умения и да стимулират инвестиции в хората.
По отношение на България, Европейската комисия я включва сред страните с риск от несъответствие с фискалната рамка на ЕС за 2026 г. Това означава, че съществува опасение, че националният бюджет може да не отговаря напълно на европейските изисквания за устойчив дълг и дефицит под 3 на сто от БВП.
Освен това, България е сред деветте държави, за които ще бъде направен по-задълбочен преглед през пролетта на 2026 г. във връзка със социалната конвергенция и предизвикателствата като ниска производителност, недостиг на работна сила и умения, както и социални затруднения, включително по-високи нива на бедност.
Ролята на Европейския семестър за координацията на политиките в ЕС
Европейският семестър е ежегоден процес на координация в рамките на ЕС, който позволява страните членки да адаптират икономическите и фискални си политики към общите цели на съюза. Цикълът започва всяка есен с представянето на икономическите и социалните приоритети от страна на Европейската комисия и приключва през есента на следващата година с представянето на националните бюджетни планове.
Препоръките и анализите, включени в есенния пакет за 2026 г., имат за цел да помогнат на държавите членки да се справят с настоящите предизвикателства, да засилят устойчивостта на своите икономики и да подготвят обществата си за бъдещи рискове и възможности.
