ЕК отчита значителен напредък на ЕС и препоръчва подобрения в българския енергиен план

Европейската комисия съобщи днес, че Европейският съюз прогресира значително в изпълнението на поставените цели по отношение на енергетиката и опазването на околната среда до 2030 година. Националните планове на държавите членки предвиждат запълване на допуснатото изоставане в тези области, като ЕС се насочва към намаление на емисиите на парникови газове с 55% и достигане на дял от поне 42,5% на енергията, произвеждана от възобновяеми източници.

Обзор на напредъка на ЕС

Според доклада на Европейската комисия, ако страните членки приложат напълно своите настоящи и планирани мерки, ЕС е на път да намали нетните емисии на парникови газове с около 54% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. В допълнение, държавите членки демонстрират политическа воля да намалят зависимостта от внос на изкопаеми горива, да повишат устойчивостта и сигурността на енергийните доставки и инфраструктура, както и да улеснят интеграцията на вътрешния енергиен пазар. Приоритет има и подкрепата за най-уязвимите граждани чрез инвестиции и развитие на умения.

Във връзка с финансовата подкрепа, Европейската комисия планира осигуряване на средства за инвестиции в енергийния преход, насърчаване на частните инвестиции и координация на усилията на регионално и европейско ниво. Държавите трябва да продължат да представят редовни планове за напредъка към целите за 2030 г.

Планът на България: постижения и предизвикателства

За България в доклада се посочва, че страната планира значително намаление на парниковите газове – с 78,2% до 2030 г. и 92% до 2040 г. спрямо нивата от 1990 г., с цел постигане на нулеви емисии след 25 години. България изпълнява препоръката на комисията за данни относно намаляване на емисиите с 10% до 2030 г. спрямо 2005 г., като предвижда дори преизпълнение на тази цел – с 11,06%. Очаква се значително ускоряване на намалението на замърсяването от транспорта чрез внедряване на електромобили, биогорива и водород.

Въпреки положителните показатели, Европейската комисия отбелязва някои недостатъци в българския план. Липсват подробности около прогнозите за селското стопанство – най-големият източник на емисии в страната. Освен това не са представени достатъчно данни за проекти за улавяне и съхранение на въглерод, както и конкретни действия и количествена информация относно постепенния отказ от изкопаеми горива и развитието на алтернативни мощности. Планът недостатъчно ясен в мерките, свързани с региони като Стара Загора, Кюстендил и Перник, както и по отношение на графика за затваряне на въглищните централи.

Допълнителни недостатъци и препоръки от ЕК

Докладът посочва, че липсват данни за дела на възобновяемата енергия в централното отопление до 2030 г., както и информация за споразуменията за изкупуване на електроенергия. България прогнозира 44,01% дял на възобновяемата енергия в централното отопление и 29,93% в транспорта през 2030 г. Все пак, не са описани мерки за насърчаване на използването на възобновяеми горива от небиологичен произход или инициативи за увеличаване на производството на биогаз и биометан.

Също така планът не дава ясна представа за годишните намаления в потреблението на енергия от държавните и общински организации, макар да предвижда програми за енергийна ефективност с участие на частни инвестиции. Липсват стратегии за диверсификация на газовите доставки и за насърчаване на намаляване на газовото търсене до 2030 г. Няма и оценка на последствията от промените в използваните енергийни източници върху нефтената инфраструктура.

По отношение на атомната енергетика планът предвижда мерки за диверсификация на доставките на ядрено гориво, но не осигурява данни за осигуряване на резервни части и услуги. В положителен аспект България е планирала повишаване на гъвкавостта на енергийната система, включително проекти за свързване с мрежите на Сърбия, Северна Македония и Гърция, както и цели за пълна либерализация на енергийния пазар до 2025 г. В страната също е въведено правно определение на енергийната бедност.

Все пак, планът не дава оценка на необходимите инвестиции и макроикономическото въздействие на енергийния преход. Липсва количествена връзка между политическите мерки и техните ефекти върху БВП и заетостта, а въздействието върху здравето и околната среда е представено само качествено.

Препоръки за подобрение

• Въвеждане на по-строги мерки за декарбонизация, включително намаление на енергопотреблението в производството;
• Осигуряване на финансиране за научни изследвания с цел ускоряване на прехода към чиста енергия;
• Определяне на зони за улеснено инсталиране на възобновяеми източници чрез опростени разрешителни;
• Изготвяне на план за модернизиране на електропреносната мрежа;
• Ускоряване на санирането на сгради;
• Насърчаване на конкуренцията на енергийния пазар;
• Приемане на по-цялостна стратегия за справедлив енергиен преход.

Цялостната оценка на Европейската комисия подчертава необходимостта от допълнително развитие и усъвършенстване на българския план за енергиен преход, за да се гарантира постигането на поставените зелени цели в предвидените срокове.