Египет може да стане ключов енергиен център при геополитическо напрежение около ВПГ
Анализ на Ахмед Кандил подчертава риска за световните пазари на газ от напрежението между САЩ и Иран и значението на Ормузкия проток
От началото на 2026 година напрежението между Съединените щати и Иран в Близкия изток се засилва, като най-големите опасения не са свързани толкова с военни сблъсъци, колкото с икономическите последствия за световните пазари на природен газ. Това подчертава в анализ за египетския вестник „Ал Ахрам“ Ахмед Кандил, експерт по международни отношения и енергийни изследвания от Центъра за политически и стратегически проучвания „Ал Ахрам“.
Той акцентира върху ключовата роля на втечнения природен газ (ВПГ), който става все по-важен компонент в глобалната енергийна система, особено на фона на военния конфликт в Украйна и търсенето на Европа за диверсификация на доставките.
Стратегическото значение на Ормузкия проток и геополитическите рискове
Централно значение в този конфликт заема Ормузкият проток – тесен морски път, през който преминава около 20% от световната търговия с втечнен природен газ. Страни като Катар, Оман и Обединените арабски емирства зависят силно от този маршрут за износ на своя газ към международните пазари.
Иран използва тази критична позиция като стратегическо предимство, периодично напомняйки за възможността да блокира пролива в отговор на евентуални военни действия от страна на САЩ. Дори заплахите без реални действия са достатъчни за повишаване на цените на ВПГ на световните пазари, както се случи през февруари тази година след реториката на САЩ.
„Глобалните пазари реагират не само на действителни събития, но и на очакванията и вероятностите за нарушаване на доставките“, коментира Кандил. Това води до увеличаване на рисковата премия, по-високи застрахователни разходи за превозвачите и повишена цена на осигуровките за танкерите, което влияе както на спот търговията, така и на дългосрочните договори.
Икономически последици за регионите и световните пазари
В случай на прекъсване на доставките от Персийския залив, Азия би понесла най-острите удари, тъй като голяма част от катарския втечнен газ се доставя на азиатски пазари по дългосрочни договори, обвързани с цените на петрола. Държави като Япония, Южна Корея, Индия, Пакистан и Бангладеш биха били принудени да купуват на спот пазара при значително по-високи цени, което би застрашило както енергийната сигурност, така и икономическата стабилност.
Европа също би изпитала натиск, макар и в по-малка степен поради по-малката си зависимост от катарския ВПГ. Повишената конкуренция с азиатските купувачи, заедно с пазарната волатилност, биха увеличили рисковете за финансовите пазари и биха ограничили възможностите на правителствата да подкрепят индустрията и потребителите.
Относително по-значимо от краткосрочните колебания е структурното преобразуване на световния газов пазар, подтиквано от геополитическата нестабилност. Вносителите в Европа и Азия ускоряват усилията си за диверсификация чрез сключване на нови споразумения, главно със Съединените щати, както и чрез инвестиции в съхранение и възобновяеми енергийни източници.
Египет – нов регионален играч в стратегическата енергийна динамика
В този контекст Ахмед Кандил очертава възможност Египет да използва географското си положение и съществуващата инфраструктура, за да се превърне в ключов фактор на регионалния енергиен пазар. Намирайки се между Червено и Средиземно море, страната разполага с уникални във източното Средиземноморие съоръжения за втечняване на природен газ, както и със стратегически важния Суецки канал.
При евентуални прекъсвания на ВПГ доставките през Персийския залив, Египет може да засили ролята си като център за втечняване и препродажба, използвайки свои местни запаси, ресурси от Източното Средиземноморие и сътрудничество с производители от региона.
Реализацията на този потенциал изисква устойчиви инвестиции в инфраструктурата, подобряване на морската сигурност, регулаторни реформи и дипломатическа координация.
Кандил завършва, че регионалните държави като Египет се намират пред избор да бъдат пасивни наблюдатели на кризата или да използват своите природни и стратегически предимства, за да се утвърдят като ключови играчи в световната енергийна система.