Достъпът до едноседмична годишна почивка в ЕС се подобрява, но остава неравен
Въпреки спад на процента на хора без възможност за ваканция, Румъния, Гърция и България остават с най-високи ограничения
През 2024 г. 27% от населението на Европейския съюз на възраст 16 и повече години не са успели да си позволят едноседмична годишна почивка извън дома. Този процент бележи спад от 1,5 процентни пункта спрямо 2023 г. и е значително по-нисък – с 10,6 процентни пункта, отколкото преди десет години, съобщи Евростат.
Разлики между държавите в ЕС
Сред държавите членки най-висок е делът на хората, които не могат да си позволят седмична ваканция, в Румъния – 58,6%, последвана от Гърция с 46% и България с 41,4%. Тези стойности отразяват значителни икономически предизвикателства и ограничения в достъпа до свободно време за почивка.
От друга страна, състоянието в някои западноевропейски държави е значително по-добро. Най-нисък дял на хора, които не си позволяват едноседмична ваканция, е отчетен в Люксембург – 8,9%, следван от Швеция с 11,6% и Нидерландия с 13%. Тези данни показват по-високо ниво на жизнен стандарт и по-голяма финансова възможност за почивка сред населението в тези страни.
Социални и икономически аспекти
Спадането на процента на хора, които не могат да си позволят годишна почивка, отразява подобрение в икономическото положение и нарастването на доходите в Европейския съюз през последното десетилетие. Въпреки това, значителните различия между държавите подчертават продължаващите социални и икономически неравенства в рамките на съюза.
Ваканцията извън дома е важен социален и здравословен фактор, който допринася за подобряване на качеството на живот и психическото благосъстояние на гражданите. Ограниченията при разходите за почивка могат да отразят по-широки проблеми свързани с доходите и достъпа до социални услуги.
Важността на достъпа до почивка
Данните на Евростат насочват вниманието към нуждата от политически мерки, които да подпомогнат уязвимите групи в обществото и да осигурят по-широк достъп до възможности за почивка. Стимулирането на туризма и подкрепата за семейния и индивидуален отдих може да играят ролята на фактор за намаляване на несигурността и подобряване на социалното включване.
