Димитър Радев уверява: Покачването на инфлацията след въвеждане на еврото ще е минимално

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев заяви, че всяко покачване на инфлацията в България вследствие на приемането на еврото ще бъде минимално и временно. В интервю за специализирана финансова медия той подчерта, че лихвените проценти в страната и в еврозоната са близки до неутралните стойности, което допринася за ценова стабилност. Това се случва в контекста на очакваното присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2026 година.

Инфлацията и паричната политика в контекста на въвеждането на еврото

В изказване, публикувано от БНБ, Радев коментира данните на Евростат за април 2025 г., които показват, че 12-месечната инфлация в България е 2,7 процента, а референтната стойност по критерия за стабилност на цените е 2,8 процента. По този начин страната продължава да отговаря на изискванията за ценова стабилност преди присъединяването към еврозоната.

„Динамиката на инфлацията през останалата част от 2025 г. и през 2026 г. основно ще се влияе от външните цени и вътрешните разходи, отразяващи процеса на догонване“, посочи управителят на БНБ. Той добави, че рискът от значителни инфлационни отклонения спрямо еврозоната остава нисък, благодарение на постигнатата реална икономическа конвергенция.

Радев също потвърди, че настоящите краткосрочни лихвени проценти в България и еврозоната са близки до техните неутрални нива – стойности, при които паричната политика не стимулира, но и не ограничава растежа. Според него, разминаването между реалния и естествения лихвен процент, наблюдавано в предишния инфлационен период, вече се е смалило и двата процента са в по-голяма хармония от средата на 2024 г.

Подготовката на България за приемане на еврото и очаквани ефекти

Българската народна банка ще подкрепя правителството в мониторинга на ценовата динамика по време на периода на двойно обозначаване – както в лев, така и в евро, непосредствено след въвеждането на единната валута. Радев цитира опита на други държави от еврозоната, като Хърватия, чието въвеждане на еврото през 2023 г. показва, че ефектът върху инфлацията е незначителен и краткотраен въпреки трудните икономически условия.

„Не очакваме съществени отклонения от хърватския опит по отношение на техническите и институционални аспекти, тъй като процесът е ясен и България е добре подготвена“, обясни управителят на БНБ.

Освен това, по думите му, високата ликвидност в българската банковата система и планираното намаляване на задължителните минимални резерви няма да окаже съществен инфлационен натиск. Пълното прилагане на паричната политика на Европейската централна банка ще засили предаването на тези политики към националните условия.

В заключение Радев посочи, че България влиза в еврозоната с „много солидни“ макроикономически основи – нисък публичен дълг, стабилен банков сектор и устойчива икономика, доказала устойчивост при глобални сътресения.

Обществените настроения и политическите реакции

Управителят на БНБ отбеляза, че обществените опасения около въвеждането на еврото понякога се използват за политически цели с краткосрочни ползи, но тези възгледи не се подкрепят от мнозинството в парламента.

„Всяка страна в еврозоната има своите особености и е възможно икономическите и финансовите условия да се променят по различен начин при сътресения. Въпреки това, не виждам области, в които националната политика на България не е адекватна за справяне с потенциални проблеми, нито имам причина да разчитам на намеса на ЕЦБ за тяхното решаване“, завърши Димитър Радев.