Димитър Радев очерта стратегическата значимост на присъединяването на България към еврозоната

Присъединяването на България към еврозоната е ключов стратегически ход, който ще предостави както стабилност, така и възможности за институционално модернизиране в обстановка на глобална икономическа нестабилност и несигурност. Това е основното послание на управителя на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев, изложено в статия за академичното издание "Bulgarian Journal of International Economics and Politics", публикувано от Университета за национално и световно стопанство.

Еврозоната – стратегически щит и институционално предизвикателство

В своя анализ, озаглавен "Управление на структурната волатилност: Стратегическото управление на резервите на България и предстоящото членство в еврозоната“, Димитър Радев разглежда влиянието на структурната политическа и икономическа нестабилност върху глобалната среда и политиките на държавните институции. Той аргументира, че приемането на еврото не само стабилизира икономиката, но и е стратегическа необходимост пред лицето на растящата геополитическа и финансова фрагментация.

Радев подчертава, че в настоящата глобална икономическа система политическата и пазарна непредвидимост вече не са временни отклонения, а устойчива характеристика, която оформя новата нормалност. Затова акцентът трябва да бъде поставен върху изграждането на институционална устойчивост, а не върху краткосрочно прогнозиране и управление.

Макроикономически предизвикателства и управление на резервите

Като малка, отворена икономика, интегрирана в европейските производствени и търговски вериги, България е чувствителна към външни макроикономически шокове. Въпреки че прякото ѝ участие в глобалните търговски конфликти е ограничено, вторичните ефекти, например чрез ключови партньори като Германия, оказват значително въздействие. В този контекст, управлението на валутните резерви на страната се характеризира с висока степен на стабилност и адаптивност.

Днес режимът на валутен борд налага концентриране на над 90% от резервите в евро, останалата част – главно в злато, като инвестициите са консервативни и са насочени към краткосрочни инструменти с висока кредитна оценка (минимум AA–). С предстоящото въвеждане на еврото обаче ще се наложи стратегическо пренасочване и диверсификация на резервите както по валута, така и по техния състав.

Новият Закон за Българската народна банка ще осигури възможности за либерализиране на инвестиционните параметри. Това включва понижаване на минималния кредитен рейтинг на допустимите активи от AA– на A–, разширяване на инвестиционния хоризонт с включване на по-дългосрочни инструменти и въвеждане на нови активи като борсово търгувани фондове с необходимите изисквания за риск и съответствие.

Институционална готовност и стабилност в бъдещето

Очакваното членство в еврозоната се явява ключов повратен момент за България. То ще интегрира страната в паричната политика на Европейската централна банка, ще засили макроикономическата стабилност, ще увеличи доверието в публичните институции и ще елиминира валутния риск и спекулативния натиск.

Освен това, България ще получи достъп до институционални механизми за финансово укрепване, като Европейския стабилизационен механизъм, което ще засили способността ѝ да реагира на системни кризи.

В условия на дълбока глобална икономическа фрагментация и устойчива несигурност, членството в еврозоната е не само стабилизираща рамка, но и институционална котва, подчертава Димитър Радев.

Рисковете няма да изчезнат, но ще се управляват на по-високо ниво на стабилност, доверие и координация. Предстоящият период ще изпита институционалната гъвкавост, стратегическата яснота и професионалната дисциплина на Българската народна банка. Въпреки предизвикателствата, приоритетът остава ясен: осигуряване на стабилност в настоящата рамка и подготовка за бъдеще, в което адаптивността и дългосрочната визия ще бъдат системни изисквания.